Подариха ми много сладко бяло женско зайче. Кръстих го Бела. Голяма любопитка е – всяко ново нещо й е много интересно, обича внимателно да го проучи и изследва с вечно душещият си нос. А най-много от всичко обича да яде хартия и картон. Да й дадеш лист хартия, това е все едно да я почерпиш с вафла. А ако успее от някъде да докопа картон (който по принцип гледам да не й го позволявам в менюто) – това за нея е все едно, че е попаднала на любимата си шоколадова торта 🙂
Напоследък забелязвам, че Бела е понапълняла и започнах да се тревожа да не би да затлъстее. Реших да й правя физ.зарядка. Ама как да я стимулирам да се движи повече? Отговорът на този въпрос го намерих в безкрайното й любопитство 🙂 По принцип съм преградил вратите между хола, детската стая и коридора с 2 метални печки, за да не може Бела да влиза в стаите, а да си седи само в коридора където има плочки и е по-лесно за чистене след като се изпиша и изака. Та днес реших да разместя металната печка която прегражда достъпа до детската стая, да я поставя под ъгъл и очаквах Бела да започне да изследва променената обстановка.
Теоретично всичко изглеждаше прекрасно, но на практика се получиха 2 неочаквани проблема, родени от изобретателният характер на моята сладка зайка 🙂 При разместването на печката не съм забелязал, че Бела получава достъп до една черна картонена кутия, която по принцип също имаше “преградни функции” и която беше защитена да не я докопа Бела с 2 шишета с вода разположени точно пред кутията (кутията подпираше шишетата отзад за стабилност). След разместването на печката Бела получи пряк достъп до черната шоколадова торта, опс – кутия имах в предвид. Аз се занимавах с нещо в хола, и в един момент дочух подозрително “хрус-хрус” долитащо от коридора. Веднага скочих, защото в ума ми се породиха подозрения за случващото се, и какво да видя – Бела докопала тортата, т.е. кутията и сладко-сладко си гризе парчета от нея 🙂 Да, ама черната боя с която е боядисана кутията може да е вредна за моята зайка, за това аз веднага й изтръгнах лакомството от устата и наместих печката така че да покрива оголеният достъп до кутията.
На вас някога изваждали ли са ви любимото лакомство от устата? 🙂 Бела реши, че на всяка цена иска да яде торта и започна да се мята срещу шишетата с вода в опит отново да докопа кутията. Шишетата се разпиляха под напора на ентусиазираната гладна за парче торта зайка. Бре, зор – не мога да сваря да вадя кутията от зъбите на Бела 🙂 Най-накрая, с доста усилия успях да овладея ситуацията, като допълнително подсилих загражденията и Бела вече нямаше шанс да докопа черната картонена кутия.
Но с това нещата не приключиха до тук 🙂 Без да разбера аз съм отворил и друг пробив в сигурността 🙂 Бела каквато е любопитна, продължи да изследва печката която бях разместил (то това беше и целта ми де, нали исках Бела да се движи), и откри втора неочаквана пробойна. Между сложената под ъгъл печка и стената на коридора беше останала дупка. Аз знаех за нея, но си казах – о, тя тая дупка е толкова тясна, че никакъв шанс Бела да се промуши през нея. Да, ама не 🙂 Бела е едно много силно и упорито зайче, навря се в дупката и с голям напор успя да се промуши през нея, след което влезе в детската стая и веднаха нападна черната картонена торта в гръб 🙂 И на мен отново ми се наложи да спасявам положението и да запушвам пробойни в сигурността 🙂
Е, резултатът беше че и Бела, и аз получихме много добра физ. зарядка 🙂 То това беше целта за Бела де, но не очаквах че и аз ще бъда принуден да се включа в усилената двигателна активност 🙂 Явно и аз съм имал нужда от раздвижване и физически упражнения 🙂
Заведох Бела на село, като предварително й купих едно червено въженце за нашийник – слага се през коремчето, и около вратлето. Отначало мислих да я водя на село без нашийник, но за щастие седмица преди заминаването, реших да я пусна да се поразходи в хола ми с идеята че каквато е бавна и тромава, лесно ще мога да си я хвана и да си я върна в коридора където живее, и тогава с голямо удивление установих че не съм си познавал зайчето добре – оказа се, че никак не било бавно, а всъщност е голяма бързачка 🙂 Сума ти време я гоних из хола – под масата, под шкафовете, около леглата, видях се в чудо – не мога да я хвана, направих си една голяма физ-зарядка, докато накрая успея да я върна обратно в коридора 🙂 Та тогава разбрах, че ако заведа Бела на село без нашийник – със сигурност ще я загубя.
На село ни посрещна моята племенница Любов (това е псевдоним, който съм използвал и в други мои разкази, в които участва племенницата ми). Любов имаше голямо желание да разхожда Бела, и аз й дадох да го направи. Сложих нашийника на Бела, и после го връчих на моята племенница, с идеята че тя ще се справи с поверената й важна задача. Любов важно взе нашийника и започна да ходи след Бела. Да, но в един момент Бела се обърна и тръгна срещу Любов. Моята 5 годишна племенница се стресна , захвърли нашийника на земята и почна да пищи и да бяга от Бела 🙂
Ах този страшен-страшен заек !!! То направо цяло куче!
И сега по традиция ще завърша с един филосовски въпрос – случвало ли се е през живота ви да се изправяте пред проблеми с размера на зайци, които когато връхлетят срещу вас да ви се сторят най-малкото като “страшни-страшни кучета”? А? 🙂
Автор на статията: Secretko
Ако желаете да прочетете всички мои статии за Бела – щракнете тук: “Бела – моята сладка бяла зайка”.
Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “За семейството”.