Внимание: Това е един измислен разказ, който не е за хора със слаби нерви. Но пък и самият живот не е за хора със слаби нерви. Накрая на разказа има и нещичко за всеки един от нас.
Това беше Голиат. С нащърбена броня обагрена в кървави петна от безбройните битки, които беше водил. Чертите на лицето му бяха сурови, здраво стиснатата му квадратна челюст разкриваше железен характер, в стоманено сивият му поглед прозираше безмилостното му сърце. Той не искаше и не очакваше милост. Той не знаеше какво е милост. Неговият свят беше такъв – оцеляваше само силният. А той знаеше да оцелява! Беше експерт в това сурово изкуство!
Първият си урок по оцеляване получи на 14 годишна възраст, когато свирепите и кръвожадни варвари нападнаха родното му село. Пред погледа му избиха цялото му семейство. Той се опита да спаси любимата си малка сестричка, но не успя да стигне навреме. Малко не му достигна. Кръвта от отсечената й главичка оплиска лицето му. Безжизненото й телце рухна в ръцете му. Тогава в него се взриви яростта. Беше млад, беше последният оцелял от селото си, противниците бяха едри, силни и жестоки. Всичко това нямаше значение. Демонът на яростта се всели в него. Той се превърна в живата смърт, жадуваща за кръв! Земята около него се покри с жестоко посечените тела на противниците му. Варварите ужасени се разбягаха. Те, свирепите, безмилостни войни, никога не бяха срещали противник като него. Демон в човешка форма! Жадуващ за кръв и за смърт!
Израстна сам. Той срещу света. Не знаеше милост. Убивай, или ще бъдеш убит. Издири племето нападнало селото му. Помнеше знаците по кожените им дрехи. Дълго ги търси, но накрая ги намери. Изби ги всичките. Войни, жени, деца. Всички до един легнаха под ножа му. Не знаеше милост, не знаеше пощада. Жадуваше за мъст. Раната в сърцето му гореше – жив, парещ въглен. Убиваше с дива наслада.
Дълго живя сам. Живееше, за да убива. Това беше единствената му наслада. Пътя му беше белязан с трупове. Раната в сърцето му го изгаряше, ненаситна за човешка кръв. За него всички бяха “онези другите” – хората от външния свят, от който дойдоха убийците на сестра му.
Тогава се сблъска с филистимците. Организирана военна сила, нямаща равна на себе си в тогавашният свят. Никой не можеше да им противостои. Могъщи, силни, жестоки, с желязна дисциплина и перфектни ръководители обучени във финото изкуство на военната стратегия, те бяха военна машина унищожаваща всичко по пътя си.
Светът не беше виждал друга такава сила като филистимците. Но филистимците не бяха срещали демон на смъртта. Сблъскаха се с Голиат и земята почервеня от кръвта им. Той вилнееше в редиците им с жестока наслада. Ненаситното му за кръв сърце ликуваше – най-сетне беше намерил достоен противник. Противник от който и той получаваше рани.
Проточиха се години на смърт и кръв. Филистимците завладяваха света. Голиат избиваше филистимците. Те бяха безбройни, като песъчинките по морското дъно. А той беше щастлив, с поглед в който се четеше лудостта. Противниците му идваха с хиляди, твърдо решени да премахнат единствената пречка по пътя си. Организирани, дисциплинирани, спечелили победи в безброй битки. Идваха с хиляди и умираха с хиляди. Земята простена от воплите на майките им.
Най-накрая успяха да го заловят с хитрост. Бяха му залагали безброй капани, но той винаги се беше измъквал. Допусна само една-единствена грешка, но тя беше фатална.
Не го убиха. Никога не бяха срещали войн като него. Предложиха му сделка – получава шанса да продължи да убива, но този път заедно с тях срещу враговете им. Знаеха какво рискуват – ако го пуснеха, можеше да се обърне отново срещу тях. Но рискът си заслужаваше – войн като него на тяхна страна можеше значително да съкрати времето за постигането на плановете им за завладяването на света. А и след като успяха да го заловят един път, ще успеят и втори. Можеха да си позволят жертвите.
Голиат прие. Вече беше вкусил от кръвта на филистимците. Желаеше да вкуси от кръвта и на още много други народи. А и ако му доскучееше – винаги можеше да се обърне отново срещу филистимците, нали щяха да му бъдат под ръка.
Важно е да споменем, че този Голиат не беше същият като онзи описан в Библията. Беше получил името си от филистимците, които го кръстиха така по името на най-великият войн в цялата им военна история.
И тук в историята влиза нашият герой. Беше войн от някога великият, а сега загиващ, разпръснат по лицето на света народ на оногурите. Беше и единственият жив човек, срещал многократно Голиат на бойното поле и останал жив след срещите си с него. Голиат не оставяше живи след себе си. Срещите с него означаваха сигурна смърт. Бог го беше изправял многократно на пътя на Голиат. Разгаряше се титанична борба между двамата. И всеки път нашият герой беше бягал победен и ужасен. Беше единственият оцелял след срещите с неумолимият и страшен Голиат. Бог беше опазил живота му.
Голиат беше кошмарът в живота на нашият герой. Срещаха се отново и отново. Сблъсък след сблъсък на бойното поле. Бог ги изправяше един срещу друг в жесток двубой. И винаги Голиат побеждаваше! Нашият герой винаги падаше и бягаше, като само милостта на Бог опазваше живота му. Дълго време след сблъсъците лекуваше раните си и отпадналият си дух! Носеше многобройни белези по тялото, а също и в сърцето и душата си. Дълбоки белези от срещите си с Голиат.
Този герой драги читателю си ти, а също и аз. А Голиат? Голиат може би са тежки здравословни проблеми – лични, или на някой член от семейството, за който се грижиш. Голиат е безработица, безпаричие, проблеми с брачният партньор, тежки и трудни взаимоотношения с член на семейството, с шефове, колеги или приятели. Голиат са недостатъците в нашият собствен характер, които ни пречат да живеем пълноценен и щастлив живот. Голиат е болест, бедност, алкохолизъм, депресия, брачни проблеми, пристрастеност към нещо, безнадеждност. Голиат е всяка тежка и трудна ситуация в живота ни, продължаваща с месеци или години, ситуация пред която сме изправени и трябва да се борим, за да оцелеем.
Надеждата за всеки един от нас е – стига да не се откажем от борбата, стига да не се обезкуражим и отчаем, финалът на разказа завършва така: И Господ Бог предаде Голиат в ръката му! Голиат беше разгромен и напълно победен! Вярвай в Бог и никога, никога не се предавай! Бог ще ти даде победата, продължавай борбата! Не бой се, само вярвай!
Автор: Секретко, благодарение на Божията милост
п.п. Картинката е на fahmeebo от freepik