
Вчера беше цветница, та с татко избирахме цветя за мама. Татко избра да й вземе една прекрасна червена роза, а аз й взех бели хризантеми. Та на връщане към дома, аз си спомних една забавна история с роза от студентските ми години, която сега ще ви разкажа 🙂
Бях втори курс в университета. Брат ми, по него време тинейджър, ми беше дошъл на гости. По принцип го бях поканил да дойде на море, но тъй като имах чисто нов компютър, купен със спестените ми стипендии от първи курс, та брат ми като се залепи за компютъра и никакво море не видя. Но сега думата ми не е за компютъра, а за розата 🙂
Имахме едни много добри приятели, семейство от студентските години на мама, прекрасни хора, та решихме да им отидем на гости да ги видим. Аз се сетих и купих една червена роза за домакинята леля Мариана. Да, ама времето беше много горещо, беше от ония горещи летни дни в които даже мозъкът ти става на желе от жегата и много силно ти се доспива, горещината ти изсмуква всички сили. Натоварихме се ние с брат ми на автобуса, а вътре не се диша. По някое време на мен ми дотежа да държа розата в жегата и викам – брат ми, вземи ти малко да я подържиш. И той хлапето я взе… Слизаме от автобуса и аз му викам – дай сега розата, благодаря ти че я подържа. Подава ми я той и аз се хванах за главата – ауу, ами тя цялата роза покрита с прахоляк, хлапето нали му е горещо и си отпуснало ръката, а и нали е ниско и розата обрала целият прахоляк от пода на автобуса!!!
Ами сега, какво ще правим ?!? Такава прашасала роза не върви да я подаряваме!!! Търсих дали някъде наоколо има цветарски магазин, за да купя ново цвете, ама нямаше. А сега де. Тръгнахме да обикаляме да търсим чешмичка. Обикаляхме, търсихме, най-накрая най-сетне намерихме. Поизмих аз розата, не можах да я измия идеално, защото все пак цветето е нежничко и се боях да не почнат да му капят листенцата, но след измиването горе-долу имаше поносим външен вид. Даже така беше по-романтично – роза напръскана с капчици вода. Е, капчиците тук таме бяха леко кални, но… надявах се никой да не забележи 🙂
Подарихме розата и никой не забеляза леко калните капчици… Или поне така се надявах 🙂 Добре, че приятелското ни семейство бяха деликатни и тактични хора 🙂
Автор: Секретко, благодарение на Божията милост