Да имаш финанси е важно

Когато бях малък мама и тате ме възпитаваха на това как се печелят и спестяват парите. Растях по времето на комунизма. Тогава безалкохолните напитки се продаваха в стъклени шишета – имаше малки стъклени шишета от 250 мл за лимонада и сайдер, също малки шишета от бира, и големи стъклени шишета от по 1 литър от олио, швепс и други безалкохолни напитки. След като изпиехме безалкохолните, шишетата се връщаха в пунктове за стъклен амбалаж, като за връщането на всяка малка или голяма стъклена бутилка пунктовете ти плащаха някаква сума стотинки – за малките шишета по-малко, за големите повече. Забравил съм вече точните суми.

Мама и тате ми позволяваха да си заработвам свои собствени парички – имаха една голяма пазарска чанта, напълваха я с малки и големи бутилки, и аз хлапето я мъкнех до пункта за стъклен амбалаж и всички спечелени парички бяха за мен. Помня, че беше много трудно – чантата беше от твърд найлон, голяма и груба, а напълнена със стъклените бутилки тежеше много. Едва я мъкнех, краката ми се охлузваха и ожулваха от твърдата материя, но най-накрая след целият този зор, когато успеех да достигна до пункта и да предам всички малки и големи бутилки които носех, получавах около левче, понякога дори и лев и стотинки отгоре. И цялото това заработено с труд и пот богатство си беше само за мен! 🙂 Неземен кеф! 🙂

Обикновенно, след като си бях заработил паричките, отивах да се “почерпя” за награда 🙂 Влизах в голямата книжарница на ъгъла до пазара, и дълго оглеждах и избирах какво искам да си купя. Най-много обичах да си купувам “тефтерче с химикалче”. Имах няколко такива. В тях си пишех моите детски тайни 🙂

И така – една част от паричките ги изхарчвах веднага, за да се наградя за положеният труд, но друга част от паричките си ги запазвах и си ги спестявах за бъдещето. Мама и тате ми бяха подарили една детска пластмасова касичка – гъбка. Имаше бяло пънче с прозорче и с червена вратичка с катинарче, а също и червено покривче с коминче и с дупка за пускане на паричките. В тази гъбка си пазех спестяванията заработени от връщането на стъклен амбалаж, а също и спестените парички от Нова Година, когато обикаляхме със сурвакниците и сурвакахме целият вход и хората ни даваха пуканки, шоколадчета, бонбонки, вафли и парички. Мама и татко ми бяха обяснили колко е важно да си спестявам парички, и аз ги слушах и прилежно спестявах.

Единственият проблем с тая гъбка беше, че ключа от катинарчето за вратата й се пазеше от мама и тате, и аз нямах достъп до собствените си спестявания. Като бях по-малък това не ми правеше голямо впечатление, но когато поотраснах и позахитрях, в мен започна да се надига желанието да се докопам до несметните съкровища трупани с години в гъбката 🙂 Гледайки през прозорчето виждах че гъбката е пълна с пари. Варианта да я счупя не беше добър, защото мама и тате щяха да разберат и да ми се карат, за това аз се опитвах да “изтръскам гъбката” – обръщах я с покрива надолу и тръсках, докато от дупката в която пъхахме паричките изпадне нещо. Обикновенно след много тръскане изпадаха някакви дребни стотинки, но ако имах късмет в отвора на касичката се подаваше крайчето на някое книжно левче и аз много внимателно да не го изтърва го хващах с пръстенца и си го изтеглях от дупката 🙂

Тази история с тръскането сигурно щеше да продължи много дълго време, но при един от опитите за изтръскване внезапно вратичката на гъбката се отвори и от там изтекоха част от съкровищата съхранени в нея. В началото аз много се уплаших, защото си помислих че съм повредил касичката и мама и тате ще разберат, но след като се окопитих и разгледах каква е ситуацията със “счупената вратичка” с изненада установих че вратичката всъщност въобще не е счупена, в левият си край продължава да си виси на катинарчето, но десният й край където й бяха пантите просто се е извадил от гъбката. Опитах да поставя вратичката обратно в гъбката – стана. Опитах пак да я извадя от пантите – пак стана. О, неземна радост! Касичката била недомислена от “секюрити” гледна точка и имала пробив в сигурността, който аз съвзем случайно научих 🙂 От тук нататък аз се превърнах в най-богатото хлапе в целият комунистически свят, или поне в нашият квартал 🙂 След внимателна ревизия на съдържанието на касичката установих че там са се натрупали малко над 60 лева, което за него време си беще цяло богатство за едно дете.

За щастие мама и тате ме бяха обучили добре, и аз подходих мъдро и съхраних спестяванията в касичката, не ги изхарчих, но си вземах от там когато ми се наложеше, а след това се стараех да попълвам липсите и дори да увеличавам спестяването.

Така от малък получих от мама и тате 2 много важни и ценни урока – първият как парите се печелят с много труд, а вторият колко е важно човек да бъде спестовен. Третият урок, който си го усвоих аз самият беше, колко е важно човек да може да оперира със своите собствени финанси 🙂

Автор: Secretko

п.п. Все още пазя касичката – гъбка, но в момента не мога да я снимам за статията, защото тя се намира в родният ми дом, а аз вече не живея там.

п.п.п. Снимката с касичка, която поставям за статията е на maitree rimthong от pexels.

Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “За семейството”.