Днешната история си има предистория, та първо ще разкажа предисторията, преди да стигна до главната история.
Тази пролет кеарах шофьорски курс. След края на шофьорският курс, задължително се минава през курс за оказване на първа долекарска помощ към Българският червен кръст. За късмет курса ни се водеше от шефът на спешното отделение в моят град – човек много способен и с богат практичен опит в подобни ситуации. Аз лично много внимавах по време на курса, водех си подробни записки, тренирах сърдечен масаж и изкуствено дишане на манекена, прилагах превръзките с триъгълна кърпа върху едно от момчетата от курса. Накратко – постарах се да запомня колкото се може повече от курса и да го оттренирам с практически действия, за да може да го приложа на практика, ако ми се наложи (надявам се никога да не ми се налага, но ако се наложи – предпочитам да съм подготвен).
Веднага след като курса приключи, се молих на Бог ако някога в бъдещето възникне ситуация в която да съм наблизо когато има опасност за човешки живот, Бог да ме употреби като инструмент за да спаси човекът и да ми помогне да запазя хладнокръвие в ситуацията и да ми припомни всичко което ми е нужно да знам, за да съм полезен и наистина да спася животът на човекът. Нарочно се помолих, защото прекрасно знаех че въпреки цялото старание което положих по време на курса, все пак аз не съм лекар и ако ми се случи такава ситуация на практика – не се знае как ще реагирам по време на силно стресовата ситуация и дали ще направя правилните действия, ако въобще все още помня нещо от това което съм учил.
Тогава когато се молех въобще не подозирах как много скоро Бог ще даде отговор на молитвата ми по съвсем неочакван за мен начин.
Това лято ходихме заедно с брат ми на море. Един от следобедите се бяхме разбрали аз да си почивам в стаята, а когато брат ми решат да тръгнат с децата на море, той да ми звънне по gsm-a, аз да сляза при тях и заедно да тръгнем към плажа. Когато получих позвъняването, си обух банският и веднага слязох долу. Пътят към морето минаваше през басейн. Докато минавах по пътеката около басейна, съвсем случайно с крайчеца на окото си долових следната ситуация:
Две момченца, очевидно братчета – едното по-голямо, може би около 4-5 годишно, другото мъничко едва проходило, си играеха около ръба на басейна. Внезапно малкото се насочи право към басейна и без да се замисли се опита да върви по водата. Това разбира се въобще не му се удаде и то цопна надолу с главата в басейна. Голямото веднага се развряка, започна да вика майка си и баща си за помощ, след което бързо се наведе и се опита да издърпа братчето си от басейна. Това разбира се не му се удаде, защото нямаше достатъчно сили, но поне хвана братчето си да не потъне, като за съжаление главата на малкото дете все още беше под водата.
Веднага смених посоката, притичах до ръба на басейна и хванах малкото дете и го измъкнах от водата. След като го извадих го потупах по гърба, то започна да кашля и да плюе вода. През това време голямото продължи да вика майка си и баща си. Уверявайки се че малкото детенце диша и може да си стои на краката и знаейки че скоро майката и бащата ще откликнат на виковете на голямото момченце, ги оставих.
Така Господ отговори на моята молитва от преди няколко месеца. Заведе ме в точният момент на място в което едно малко човешко същество щеше да има нужда от помощ за живота си! Никой от възрастните стоящи около басейна дори и не забеляза какво стана. Ако поне един човек (освен мен) беше видял какво става, сигурно щеше да настане паника, да се вдигне шумотевица, да се суетят хора, а нищо от това не се случи. Ако не беше Бог да ме заведе там в точното време, детенцето щеше да се удави. Горещо Му благодарих за неочакваният отговор на моята молитва!
Драги родители, когато отидете на почивка с малки деца – не се отпускайте и винаги внимавайте за децата си, не забравяйте че те все още са малки и миг невнимание може да ви коства страшно много!
Автор: Секретко
Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “За семейството”.