Исус е представен като безценен скъпоценен бисер, за който човек когато го намери и продава целият си имот само и само да може да го купи.
 
Палома

Палома

През една топла лятна вечер, двамата с любимата ми племеница Любов отидохме до магазина в центъра на нашето село. Купих продуктите за хранене, бяхме се разбрали с Любов че в магазина няма да ми иска нищо, само накрая на покупките ще й взема един малък сладолед на клечка. Излязохме със закупените продукти и със сладоледа, качихме се на колелетата и отидохме на близката детска площадка, на която за мой късмет имаше и лостове на които можех да правя упражнения.

Любов седна на една пейчица да си изяде сладоледа, а аз отидох на лостовете да тренирам. След една от сериите набирания чух силен плясък на криле зад мен. Обърнах се и какво да видя – едно бяло гълъбче долетя от някъде и кацна на земята. Много обичам бели гълъбчета, за това се загледах. Гълъбчето повървя известно време по земята, след което излетя, направи един полукръг и заби главичка в земята. А, викам си – какво става тук? Гълъбчето отново размаха криле, пак излетя, но предишната история се повтори – отново направи един полукръг и пак заби главичка в земята. Викам си – нещо не е наред с това гълъбче. Погледнах по-внимателно и видях, че едно от перата на опашката му е някак странно изкривено по-нагоре. Аха, ясно – има проблем с опашката, а точно тя му служи като кормило и за това всеки път когато излети, гълъбчето завива все наляво и надолу и винаги се блъска в земята.

Изведнъж видях че по улицата притичват едно голямо селско куче и на известно разстояние след него се промъкваше една от селските котки. Кучето се доближи любопитно до кълъбчето, помириса го и нищо не му направи. Аз въздъхнах облекчен. Кучето си замина, но след него видях че се прокрадва котката. А, викам си – тази котка няма да е толкова благосклонна като кучето, кани се да хапне гълъба за вечеря. Веднаха скочих, размахах ръце и прогоних котката. Тя избяга надалеч.

Ами сега? Какво да го правя това гълъбче? Ако го оставя – няма начин да оцелее, ще стане за храна на котките през нощта. Прескочих ниската оградка на детската площадка и тръгнах към гълъба. Като ме видя, моята племенница Любов също скочи и ме последва. Обградихме гълъба от двете му страни, а той започна да крачи тревожно, опитвайки се да избяга. Издебнах един момент в който гълъбчето спря чудейки се какво да прави, бързо се наведох и го хванах.

Първата част на мисията беше изпълнена. Гълъбчето хванато и поне временно в безопасност. Ами сега? Как ще се прибирам с гълъб в ръцете, с голяма пазарска торба с продукти и с колело? Попитах Любов дали може да носи торбата с продукти и тя ми отговори: “даа, мога – аз съм много силна” 🙂 Абе силна, силна, ама едвам мъкне торбата. Така няма да стане, то само желание не стига 🙂 Хванах гълъбчето само с дясната си ръка, някак си успях да го обгърна цялото, а то си кротуваше в шепата ми и не правеше опити да избяга. С лявата си ръка вдигнах колелото и помолих Любов да закачи пазарската чанта на дръжката на колелото. Бутайки колелото с лявата ръка и носейки гълъбчето с дясната, заедно с Любов щукаща се около мене, се прибрахме до дома.

Така се сдобих с бяло гълъбче 🙂 Кръстих го Палома. Някой друг път ще ви разкажа какво стана по-нататък 🙂

Автор: Секретко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.