Примерът на бащата

Майката и бащата са много важен фактор в животът и възпитанието на едно дете. Всяко дете се учи чрез примерът, който родителите му дават чрез собственият си живот. За това е много важно, преди да създаваме деца и семейство да се запитаме – аз добър пример ли ще бъда за моите деца? И ако отговорът на този въпрос не е достатъчно задоволителен, да започнем да работим за промяната на онези черти от характера ни, а също и на онези навици, които не желаем да предадем на нашите деца.

Ето част от уроците, които съм научил от животът на моят баща. Той не се е старал да ми ги дава, дори не е подозирал че точно в момента го наблюдавам и се уча от него, но аз съм си извадил уроци от неговото поведение и неговият пример.

1. Винаги мисли за доброто и на другите хора, а не само за себе си

Бяхме двамата заедно с татко, той шофираше колата и трябваше да паркира някъде. След като намери подходящо място, той паркира. Но след като слезе от колата и видя как е паркирал, установи че неговото паркиране не е добро и би пречило на другите хора. Тогава аз си казах – е, какво толкова, нали си паркирахме, другите да се оправят. Но татко не мислеше така. Той отдели достатъчно от ценното ни време, за да паркира по такъв начин, че да бъде удобно и за хората минаващи по тротоара, а също и за другите коли, които биха желали да паркират на съседните места. С това свое поведение, без думи, без да ми проглушава ушите с натяквания, само с мълчаливото поведение на собственият си добър пример, татко ми даде много ценен, траен и силен житейски урок.

2. Не се разполагай с чуждото като със свое

Бяхме в градината на село и вършехме някаква селскостопанска работа. Имахме общ двор със свако, семействата ни бяха много близки и си помагаха за всичко. По улицата мина един човек и поиска от татко да му даде стълбата, за да си свърши някаква своя работа. Аз знаех, че стълбата е на свако, но свако позволяваше на татко да ползва стълбата му все едно че е негова, значи поне според мен нямаше нищо лошо татко да услужи на човека да си свърши работата. Но татко отговори: “О, съжалявам Али, но стълбата не е моя, а на Тодор, не мога да се разпореждам с нея. Той сега не е тук, но мини по-късно като се върне и го попитай дали ще ти я даде”. С това татко ме научи, че дори и да си много близък с някого, дори и този човек да ти позволява да се разпореждаш със собствеността му като със своя, все пак не забравяй че това не е твоята собственост и не се разпореждай с нея като със своя.

Това е много важен и ценен житейски урок, защото много хора започват да се разпореждат с чуждото като със свое, и дори се ядосват ако им се направи забележка.

3. Бъди уважителен с хората и не им се сърди, че са ти посочили грешката

Като тинейджър обичах да ритам топка с другите момчета от махалата. Встрани от блока имахме лост за тупане на килими, който ние ползвахме като врата. Проблема беше, че над този лост се намираше прозорчето на банята на съседите от първият етаж. Докато ритахме с топката, на няколко пъти се случваше да вкараме топката вместо във вратата – в техният прозорец. Хората бяха много деликатни и ни направиха фина и тактична забележка, но ние с нашата буйна тинейджърска бунтовна кръв въобще не се съобразихме. Когато за пореден път вкарахме топката в прозорецът им, хората отказаха да ни я върнат, тогава аз им се обидих и спрях да им говоря и да ги поздравявам. Те обаче се обърнаха към майка ми и баща ми и тогава татко и мама ми преподадоха следният житейски урок – “Бъди уважителен с хората и не им се сърди, че са ти посочили грешката”

Когато някой ти посочи грешката, дори и да си възрастен човек (а не тинейджър), може да не го приемеш спокойно 🙂 Трудно е човек да си признае грешките. Добър урок 🙂

4. Не се обвързвайте да ставате поръчители за дълговете на други хора

Един от най-силните и важни уроци от детството ми. Беше малко след демокрацията, време на големи промени и голяма криза. Тогава един човек дойде при татко да го моли да му стане поръчител (гарант) на заема, който искаше да изтегли. Аз познавах татко като човек услужлив и обичащ да помага на хората, и очаквах че татко ще се съгласи да гарантира за човекът и да му стане поръчител на заема, но каква беше изненадата ми, когато татко отказа: “не мога да ти стана поръчител, защото ако не успееш да си върнеш заема, ще трябва аз да връщам твоят заем, а и аз жена имам и деца храня”. Прекрасен урок, който съм запомнил.

Години по-късно, когато започнах да изучавам Библията, срещнах примера на татко описан в една от книгите на мъдростта: Притчи 6:1 “Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, Или си дал ръка за някой чужд, 2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си. 3 Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, – Иди, припадни и моли настоятелно ближния си. 4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си, 5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.”

5. Бъди верен на жена си

Татко винаги е бил верен на мама, никога не се е заглеждал по чужди жени. Мама никога не е имала конкуренция от друга жена за сърцето на татко, защото татко винаги е обичал само и единствено мама. Татко е от онази генерация мъже, които са верни на жените си, и които се грижат за семействата си.

6. Бъди опора на жена си в трудностите

Татко винаги е бил до мама и в най-тежките и трудни моменти от животът й – когато баба и дядо се разболяха тежко и трябваше да ги гледаме заедно с вуйчо който също беше болен, тогава татко беше плътно до мама. Когато мама беше съкратена и остана безработна – татко издържаше цялото семейство. Това са само два от най-ярките примери за които се сещам, но има много. Винаги и във всичко татко е бил до мама, винаги са били двамата заедно ръка за ръка, винаги татко е подкрепял мама. Вярна опора в добро и зло!

Много хора си разменят брачни клетви да са заедно един до друг в добро и зло, но когато стане напечено – единият изоставя другият. Татко даде добър пример в това отношение.

Простички уроци, много от вас биха казали – е, какво толкова, това е напълно естествено. Но има и много други хора, които биха постъпили погрешно точно с тези естествени добри неща. Добрият пример на родителите има голямо значение и точно “малките” неща, за които дори не се замисляме, но които даваме за пример на децата си с животът си, са много важни!

И така – внимаваме ли какъв пример даваме на децата си със собственият си живот? А ако нямаме деца – замисляме ли се над собственото си поведение, и над факта че един ден ще бъдем пример за подражание на едно малко човешко същество, което ще се учи от нашият живот и за което нашето поведение ще бъде еталон за подражание?

Благодаря ти татко! (и на теб мамо, въпреки че текущата статия е за бащата; имам прекрасна майка!)

Автор: Secretko

п.п. Снимката към статията е на Tatiana Syrikova от Pexels

Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “За семейството”.