Исус е представен като безценен скъпоценен бисер, за който човек когато го намери и продава целият си имот само и само да може да го купи.
 
Палома – 4 част (Финал)

Палома – 4 част (Финал)

През следващите два дена борбата за нахранването на Палома продължи в същият дух – много усилия, за да успеем да й дадем поне малко накиснат хляб. Гълъбчето се върти, бунтува се, плюе, не иска и не иска да се храни. С даването на водичка беше лесно – завираш клюнът на Палома под водата и го държиш там, докато тя сама не започне да пие. Но храненето беше истинско предизвикателство.

След като видях колко трудно и мъчно се храни гълъбчето, взех да се чудя дали докато се уча и трупам опит как се гледат гълъби, Палома междувременно няма да ми умре в ръцете от недохранване. Рискът започна да ми се струва все по-голям и по-голям, за това реших да потърся някой опитен човек, който знае как да се грижи за гълъби. Вече се бях привързал към Палома и никак не ми се щеше да я давам на друг човек, исках аз да си я отгледам, но не исках да рискувам животът на злоядата ми гълъбица.

Казаха ми къде в селото живее гълъбарин, и аз ходих да го потърся. Намерих къщата, но човекът го нямаше. Над оградата се виждаха как излитат и кацат различни гълъби, имаше и бели, значи си викам – тука е със сигурност. Върнах се час по-късно и човекът се беше прибрал. Поговорихме си, разправих му за неволите на Палома, обясних му че нямам опит с гледането на птици и не искам да рискувам Палома да умре само защото аз нямам достатъчно опит и знания. Оказа се, че човекът много обичал животните, на него не му трябваха повече гълъби, защото си имал предостатъчно, но все пак се съгласи да поеме ангажимент и да се погрижи за гълъбицата, за да й даде шанс да живее.

След като се бях договорил с човека, се върнах у дома да взема гълъбицата и да му я занеса. Моята племенница Любов беше много разстроена: “Ама чичо, ние толкова много обичаме Палома, защо ще я даваме на друг човек?” Обясних й, че точно защото обичаме Палома, точно за това трябва да се откажем от нея. Понякога когато човек обича някого се налага да прави неща които не желае, но ако са за доброто на другият трябва да ги направи. Обясних й, че ние не разбираме от гледане на гълъбчета и ако остане при нас болничката Палома може да умре. Племенницата ми разбра, прие поясненията ми, съгласи се, но все пак си личеше че й е много тъжно. На мен също ми беше тъжно, защото се бях привързал към моята сладка бяла гълъбица.

Занесохме Палома при гълъбарина и я оставихме там. Известно време след това му звъннах, за да го чуя как е Палома и той ми разказа че й дава антибиотици и я храни всеки ден с по 2 големи спринцовки (от най-големите) със специална храна за гълъби.

Две седмици по-късно Любов щеше да си заминава от село, тя живее в София и решихме преди да си замине да помолим този добър човек който пое отговорността да се грижи за Палома да ни я покаже. Отидохме при него, той изнесе Палома, ние я подържахме в ръцете си, помилвахме я, поговорихме й, порадвахме й се. Той с подробности ни обясни как се грижил за нея, провел й 10 дневен курс на антибиотично лечение, показа ни как я храни със спринцовката, само че го направи с празна спринцовка, защото вече я баше хранил по-рано. Наистина Палома беше по-добре при него. Взехме си довиждане и си заминахме.

Автор: Секретко (Благодарение на Божията милост)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.