Исус е представен като безценен скъпоценен бисер, за който човек когато го намери и продава целият си имот само и само да може да го купи.
 
Палома – 3 част

Палома – 3 част

След като ветеринаря си замина, имах ходене до града и покрай другите си задачки купих и една малка спринцовка, за да може през нея да давам водичка на Палома. Добре ама, когато се опитах да напоя Палома през спринцовката и не ми се получи – Палома така се въртеше, че аз не успях да натикам спринцовката в човката й. Опитвах, опитвах – не става и не става. Трябва да измисля нещо друго, как ли да напоя гълъбицата? Взех формичката за пясък на Любов, напълних я с водичка, после хванах Палома в двете си шепи и доближих главичката й до водичката. Пак не ще, дърпа се. А няма начин да не е жадна, защото е лято и е много горещо. Добреее, а я да видим какво ще направиш ако ти натисна главичката да ти вкарам клюна под водата? Пак не пие, държи си клюна затворен. Ами ако ти натикам човката още по-надълбоко във водата и задържа малко? Ахааа, това вече работи – Палома си отвори клюна, пое водичка, изправи си главичката и преглътна. Значи така ставал номера 🙂 Опитах същото упражнение още няколко пъти, Палома преглътна още няколко пъти водичка, докато накрая отново отказа да пие. Явно се е напила, аз съм доволен – все пак доста пийна. Няма да я мъча повече.

Така, пиенето го оправихме, я да видим сега как ще се справим с храненето. Накиснах хляб, така че до омекне, отчупих едно парченце, направих го на топчица и го поднесох към човката на Палома. Не ще, дърпа се, върти се. Опитах се да й отворя клюна и да й вкарам храната насила, както правеше ветеринаря – бре, това гълъбче много шугаво, върти се като лудо, въобще не мога да му отворя човката и да му вкарам хляба. А ветеринаря като го правеше изглеждаше толкова лесно. Мъчих се, мъчих се – не става. Ами сега, какво ще правя? Не мога да оставя Палома гладна, трябва да я нахраня някак си.

Съседката ми беше разправяла, че като малка е гледала гълъбчета, баща й бил гълъбарин. Отивам на помощ при съседката. Помолих я да удари едно рамо с храненето на Палома. Тя взе от техните смески за кокошки, размеси ги с вода така че да омекнат и да станат на кашичка, с дясната ръка хвана гълъбчето и с пръстите на същата ръка му отвори човката. Палома отново се опита да се бунтува, но съседката държи здраво и не пуска, има опит. С другата ръка загреба от смеските и напъха в гърлото на гълъбицата. Палома продължава да се бори, плюе храната, но съседката успя да й напъха доста от кашата в самото гърло и Палома беше принудена да преглътне. Тази операция се повтори още доста на брой пъти, докато гушката на гълъбицата се напълни с храна.

Напоихме и нахранихме Палома – за момента животът й е вън от опасност. Добре обаче дойде време за следващото хранене. Вече трябва да се справя сам, не мога постоянно да карам други хора да вършат моята работа. Излязох на двора, приготвих си столчето и накиснах хляба във водичката. Съседката ми беше обещала да ми даде смески за кокошки, но с тях щеше да ми бъде по-трудно отколкото с топченцата хляб, за това реших докато се науча да ползвам хляб, а след това като добия опит да мина и на смески от кокошки. Племенницата ми Любов любопитно щъкаше около мен и гледаше с интерес как чичо ще храни гълъбчето. Чичо се опита да повтори това, което беше видял от съседката – хвана гълъбчето с дясната ръка, опита се да му отвори клюна със същата ръка, нооо… при чичо не се получи, за разлика от съседката. Палома се разбесня и не ми даде да й отворя клюна. Опитах пак и пак и пак – не става и не става. С една ръка явно няма да мога хем да държа Палома, хем да й отварям клюна. Любов, миличка – ще се наложи да помогнеш на чичо. Аз ще държа гълъбицата с дясната ръка, с лявата ще й отворя клюна, а ти ще вземеш топчица от накиснатият хляб и ще го напъхаш дълбоко в гърлото на Палома.

Речено – сторено. Разбира се не беше толкова лесно, както изглеждаше на думи. Имахме трудности на всяка стъпка. Дори и с двете ръце трудно отварях клюна на Палома, тя много се дърпаше, а аз в началото я държах много леко и нежно, но после като видях че леко и нежно няма да стане, осъзнах че тука трябва твърда ръка ако искам въобще да сложа нещо в тумбака на Палома, та почнах да действам по-твърдо. В един момент се научих как да успявам да задържам клюна на Палома за цели 2 секунди и през това време племенницата ми трябваше да успее да вкара храна вътре. Любов в началото се страхуваше да не я ухапе гълъбчето, но след известно време доби смелост и започна по-смело да пъха хляба в човката на Палома, заливайки се от смях и отскачайки далеч назад всеки път когато аз изтървавах клюна на гълъбицата и Палома започваше да трака с клюн във въздуха 🙂

Разбира се Палома не се даваше лесно и колкото и с “твърда ръка” да я държах аз, колкото и смело племенницата ми Любов да пъхаше храната в човката на гълъбицата, Палома се бунтуваше, въртеше се, шаваше, мърдаше, плюеше, правеше всичко възможно само и само да не яде. Оф, по-злоядо гълъбче не съм виждал! С триста зора успяхме да му дадем една малка филийка хляб, като поне половината от нея беше изплюта и изхвърлена на земята.

Не беше достатъчно, но толкова успяхме. Може би следващият път ще се справим по-добре.

Следва продължение… 🙂

Автор: Секретко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.