Прибрахме се заедно с моята племенница Любов и бялото гълъбче Палома у дома. Ами сега? Спасих Палома, която имаше травмирана опашка и не можеше да лети, за да не я изядат котките, но как ще се грижа за нея? Първо трябва да й намеря място за живеене. Я да видим, тука някъде имахме един огромен кашон от климатик, той ще бъде добро място за живеене за Палома. Кашонът е с високи стени, така че гълъбчето няма да може да избяга.
Готово, къщичката на Палома е осигурена 🙂 Вече има къде да си живее. Разбира се, не мога да я оставя на двора, защото съседските котки веднага ще я надушат, трябва да я прибера в къщи. Само че къде точно? Да, ще я сложа в пристройката, която ползваме за лятна кухня, тя се заключва така че Палома ще бъде в безопасност.
Прибрах гълъбчето в кашона, натроших му хлебец, взех една от детските играчки на Любов която служи като формичка за пясък и сипах в нея водичка, за да може Палома да си пийва. Доволен и щастлив започнах да наблюдавам гълъбицата, за да видя как тя с радост ще се възползва от вечерята, която й бях сервирал. Да, обаче… Палома не иска да се храни. Чаках я, чаках я – не яде и това е. Добре, може все още да е стресирана от преживяването с котките и с двамата огромни (за нейните представи) човека, които я гонеха да я хванат, за да я спасят. Ще я оставя на спокойствие, тя като се поуспокои и ще си хапне.
На следващият ден заварих храната на Палома непобутната, а водата разляна на дъното на кашона, явно докато е обикаляла из новият си дом е настъпила формичката с вода и я е разплискала. Явно ще трябва да посипя дъното на кашона с дървени стърготини (за щастие имаме достатъчно, защото ги ползваме в градинарството), за да може Палома да си разлива водата и да ака и пиша, без да повреди основите на кашона. А сега на въпроса защо не се храни? Натроших й друг хляб и й налях нова водичка и започнах да я наблюдавам внимателно – мина доста време, но Палома нито побутна хляба, нито пи от водичката. Тука нещо не е добре. Възможно ли е Палома да е все още малко гълъбче, което не може да се храни и да се пои само? На размери изглежда голяма, но като я поогледах по-добре видях че има жълто около човката. Дали все пак не е все още бебе, което чака мама и тати да го хранят и поят? Кога ли порастват гълъбчетата? Е, аз и без това смятах да я нося на ветеринар, за да й прегледа наранената опашка, ще му кажа и за това че не се храни и не пие самичка. Отидох да потърся ветеринаря, за щастие в селото имаме ветеринарна клиника и то точно до нас, на 50 метра разстояние. Човекът го нямаше, обикалял по съседните села, но се уговорихме като се прибере да мине да види Палома.
След няколко часа ветеринарят дойде. Показах му гълъбицата, обясних му че не може да лети, най-вероятно защото има травма на опашката, показах му изкривеното нагоре опашно перо, обясних му и че не иска да се храни и да пие водичка. Ветеринарят я прегледа, опипа внимателно опашната част, нагласи перото и каза че гълъбицата се е травмирала и най-вероятно ще й трябват някой и друг месец докато травмата й зарастне. След това ми каза, че гълъбчето е достатъчно голямо, за да може да се храни и да се пои самичко, но странно защо не го прави? Е, след като не се храни и не пие само – ще се наложи ние да го храним и да го поим.
Да го храня и поя ли? Как да го направя, аз нямам никакъв опит с това, никога не съм гледал птици. Ветеринарят ми каза да му донеса хляб, но не сух, а накиснат с водичка. След това ми показа как става – хвана Палома с едната си ръка, отвори й човката с другата и започна да й пъха хляба в гушката. Аз се притеснявах дали има опасност да я задуша докато я храня, но ветеринарят ми каза че няма такава опасност. Обясни ми, че гълъбчетата имали гълтателен рефлекс и като им натъпчеш хляба в гушата, после те сами преглъщали. Целта било да се напълни гушката на гълъбчето с храна – като я попипаш с ръце отвън, трябва да бъде пълна на допир. Тогава приблизително гълъбчето е нахранено.
След като нахранихме гълъба, ветеринаря ме повика да отида заедно с него до клиниката, искал да ми даде витамини под формата на течност в спринцовка, за да сипвам по капка-две на ден от витамините в човката на Палома. Отидох с него, той ми даде витамините, благодарих му и се разделихме.
Какво стана по-нататък, ше ви разкажа в следващата 3-та част на разказа за Палома.
Следва продължение… 🙂
Автор: Секретко