То беше съседското коте. Взеха го още съвсем малко от майка му, дори не можеше да се храни още самичко. Опитаха да го захранят и се получи. Котенцето израстна с тях. Черно коте със сини очички и бяла гушка. Беше мечтата на собственика си – точно такова коте беше искал той.
Имаме общ двор със съседите, без мрежа която да ни разделя. Котенцето свободно си щъкаше между двете места. Аз много го харесах. Започнах да му правя снимки, да му се радвам. Когато собствениците му си бяха у дома, те се занимаваха с него, но когато отсъстваха по работа – аз си играех с Нелсън. Котенцето се привърза много към мен. Само като ме видеше, че излизам от вкъщи и веднага се втурваше да ме посрещне.
Бяхме си като другарчета 🙂 Навсякъде все с мен ходеше 🙂 Отивам да копая тревата в задният двор и Нелсън е с мен 🙂 Играе си около мен, аз му се радвам, говоря му, от време на време му щраквам по някоя снимка 🙂 И разбира се, внимавам да не го нараня с мотиката, че той постоянно се щъкаше около мен 🙂 Като се наиграеше, лягаше на слънцето да се пече и ме гледаше как копая тревичката. Беше много хубаво да си имам такова добро другарче 🙂
Нелсън беше много забавен 🙂 Всичко му беше интересно. Вятъра вземе че разлюлее тревичките и той веднага скача да ги гони 🙂 Веднъж бяхме заедно с бащата на собственика на Нелсън, Нелсъна се щукаше около нас. Бащата направи една сериозна физиономия, изсумтя много силно през нос (всичко това на майтап) и Нелсъна си помисли че тука нещо работата става дебела и веднага се шмугна да се крие под една обърната наопъки паничка. Да, ама как само се крие – главата му скрита, а дупето стърчи извън паничката заедно с опашката 🙂 Беше много смешен 🙂 Крие се, спотайва се под паничката и си мисли че никой не го вижда 🙂
Един друг случай се сещам – играя си пак с Нелсъна в двора и по едно време котето реши да се покатери върху един дървен кол. Катери се, катери се, ама по едно време го хвана шубето – гледа нагоре и вече го е страх, не смее да се катери повече по кола. Обръща поглед назад и иска да слезе, но не може, пак го е страх. Гледа надолу, чуди се дали да скочи – пак не смее, вижда му се високо 🙂 А беше само на метър от земята, ама нали е малко коте и явно този метър му се е струвал огромна височина 🙂 Аз стоя от страни и му се смея. А Нелсъна се застопори на кола и ни напред, ни назад 🙂 Стои горе и трепери, изпадна в патова ситуация, не знае какво да прави. Тогава аз си протегнах крака, сложих го точно под дупето му, Нелсъна се намести на крака ми, и аз лека по лека много бавно и внимателно взех да си смъквам крака към земята. А той се настанил отгоре и важен важен чака да го смъкна 🙂 Едва като стигна на 10 сантиметра от земята и се престраши да скочи 🙂
Сещам се още един случай с Нелсъна – след като бях косил трева в задният двор, след това я бях натоварил на ръчната количка и я изнесох от двора, за да я изхвърля на полето. Излязох от оградата и си мислех, че Нелсън е останал да си играе някъде в двора. Да, ама не – Нелсъна и той бил хукнал подир мене. Абе Нелсън, ти никога не си излизал на улицата, ще вземеш да се изгубиш, връщай се обратно. Да, ама Нелсън не ще – иска заедно с мен 🙂 Взех го аз с ръце, върнах го обратно в дворното място и после търтих да бягам, та дано да не ме последва и да успея да си изхвърля тревата на спокойствие. Изхвърлих си тревата на поляната и на връщане какво да видя – Нелсъна пак излязъл от оградата на дворното място и тръгнал по улицата на пътешествие да ме търси. Ех, Нелсъъън, ще се загубиш така! Почнах да го викам по име и той тръгна след мен. Да, ама върви важно, важно, бавничко, и се спира да огледа всяко нещо. Аз спирам с количката, изчаквам го, той вземе че ме настигне, после пак се замота, аз пак го викам по име, той пак тръгва и така лека по лека се прибрахме двамата заедно обратно в двора 🙂 Отидохме обратно в задният двор, аз отново напълних количката с трева, после го подмамих по-надалече от количката, поиграх си с него, и в един момент в който Нелсън пак се заигра с духнатите от вятъра тревички, аз търтих да бягам и изнесох количката от двора на бегом. Този път Нелсъна не се усети навреме и не ме последва 🙂
Голям симпатяга беше това коте и много си го бях обикнал 🙂 А собственика му още повече си го обичаше! Той си го гушкаше, радваше му се, аз си обичах Нелсъна повече от разстояние, без да го гушкам, просто му се радвах и му говорех. А за собственика на Нелсън, това коте му беше като братче.
За Нелсъна с любов!
Автор: Секретко, благодарение на Божията милост