Роди се в незнаен ден, на незнайно място. Още бебе, майка му го изостави пред вратите на бедна къщурка в покрайнините на Париж. Отгледа го стара жена, с още седем деца. Мъжът й – ветеран от войната, престояваше по цял ден в кръчмата. Живееха в крайна мизерия. Децата още от малки тръгваха на работа. Малкото пари, които успяваха да съберат, не им стигаха. Един ден мъжът дойде и го отведе – каза, че е достатъчно голям, за да може сам да си изкарва прехраната. Продаде го на пътуващ фокусник. Седем месеца по-късно, през една люта зима фокусникът умря. Дванадесет годишното момче бе приютено от състрадателен ковач. Помагаше му в работата, метеше къщата и работилницата, вършеше всичко, което му възложеха.
Започна войната. Момчето бе станало голямо. Взеха го войник. Преживя противниковите атаки, болестите и лишенията. През един студен пролетен ден, в селото което охраняваше войсковата част на младежа, пламна пожар. Пламтеше висока двуетажна къща. От прозореца й на вторият етаж, малко русо дете – момиченце, протягаше ръце за помощ. Момъка се втурна в къщата. Сред бушуващите пламъци се изкачи до вторият етаж. Зад него дървената стълба се срути. Момчето се втурна в стаята от където идваха детските писъци. Взе на ръце детето, огледа се и скочи през прозореца. Падна тежко на паважа. От устата му течеше кръв. Погледна русото момиченце, което беше спасил. Усмихна се и издъхна.
Погребаха го под ствола на прастар дъб столетник. Пролетта над гроба му изникнаха три червени рози.
Автор: Секретко, написано в 9 или 10 клас (на 15-16 години)
п.п. Оригиналът на произведението е с три червени лалета, но в случая нямах подходяща снимка с лалета, а имах красива снимка с 3 червени рози, за това леко модифицирах текста.