Детство мое

Бяха първите години след демокрацията. Тогава аз за първи път развих собствен бизнес и станах “шеф”. Разбира се, “бизнеса” ми не беше печеливш, по-скоро бях на загуба във финансово отношение, но все пак бях “шеф”. Мама беше решила да ни научи как се мият чинии, като възложи тази отговорност на двама ни с брат ми. Редувахме се – единият ден аз съм обедна смяна (т.е. мия чиниите от обяда), а вечерната смяна поема брат ми. На другият ден се завъртахме – брат ми поема обедната смяна, а аз мия чиниите от вечерята. Така всичко беше справедливо, защото в обедните смени се включваха и приборите от закуската, т.е. обедните смени се водеха за по-тежките 🙂 Мама поемаше неделите – беше ни оставила един почивен ден 🙂 Проблемът обаче беше, че аз бях супер прецизен в миенето и толкова търках и лъсках пустите чинии, че всичко ставаше много бавно и миенето за мен беше цяло мъчение. От друга страна брат ми беше бързак – цвръкне малко веро, облее ги набързо с вода и хоп – готово 🙂 Верно, че после приборите имаха остатъци от веро, но поне ставаше бързо.

След като известно време се мъчих с миенето, накрая ми писна и реших да си наема работник, който да ми върши моята част от работата, а именно – по-малкият ми брат 🙂 Договорихме се с него, спазарихме се – за измита виличка или лъжичка му давам еди колко си стотинки, за измита чинийка – малко повече. Сумата беше така пресметната, че хем брат ми да е доволен, хем аз да не фалирам много бързо. Изгодна сделка и за двама ни 🙂 Или поне сделката беше изгодна в началото, докато брат ми не се усети че май тая сума за която мие чиниите е доста скромна и не поиска повече 🙂 След доста пазарлъци предоговорихме сумата, така че той получи по-добро заплащане, а аз все още можех да си позволя да плащам на наемен работник без заплаха от банкрут 🙂

Другият ми ярък спомен от демокрацията беше, че тогава за първи път ядох пица. Мммм, най-вкусното нещо в целият свят! Или поне така ми се стори тогава. Между нас и центъра имаше едно малко магазинче “полуфабрикатите”. До колкото помня, по времето на комунизма в него нямаше нищо интересно за мен (освен дъвките “идеал”, от които можеше да ти се откачи ченето от усилието да ги сдъвчеш и да си направиш балонче), но след като дойде демокрацията и в него започнаха да правят, или да носят пици. Не съм сигурен кое от двете точно – дали там ги правеха, или им ги носеха от друго място. По-важното беше, че ги има. А още по-важното, че почти винаги бяха горещи.

Децата от махалата научиха че там има пици и всички се юрнаха да си купуват. Аз обаче нямах финанси в наличност и двамата с брат ми само се облизвахме, докато гледахме как другите деца си хрупат пиците и с нетърпение чакахме мама и тати да се върнат от работа. Помня, че играехме на двора, и по едно време гледам в далечината се задават мама и тати хванати под ръка, връщащи се от пазар. Двамата с брат ми веднага изтичахме да ги помолим да ни дадат парички за пици. Те ни дадоха, и ние щастливи и ухилени до уши хукнахме към “полуфабрикатите”. А там, о неземна прелест – чакаха ни едни леко позагорели кръгли пици, с хрупкава златисто-черна коричка отгоре, все още горещи и издаващи божествен аромат. Толкова вкусно нещо не бях ял през живота си! Все още ги помня 🙂

По-късно през живота си съм ял доста пица, но като онези първите – толкова вкусни не съм ял! 🙂 Детски спомен жив 🙂 В последствие в същото магазинче донесоха още един “деликатес” – скалички 🙂 И отново – толкова вкусни скалички като онези първите, никога не съм ял през живота си 🙂

А вашите спомени от детството какви са? 🙂

Автор: Secretko

п.п. Снимката е на Vinicius Benedit от pexels

Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “За семейството”.