Исус е представен като безценен скъпоценен бисер, за който човек когато го намери и продава целият си имот само и само да може да го купи.
 
Чело коте книжки

Чело коте книжки

Когато бях малък – обожавах да чета книжки. Докато другите деца играеха на двора, аз стоях в къщи, залепен за поредната интересна книга. Още в първи или втори клас бях прочел старогръцки легенди и митове, заедно с историята за Троянската война. Знаех я почти наизуст, заедно с всички митологични герои. Спомням си, че веднъж мама покани две нейни колежки на гости и аз ги забавлявах разказвайки им истории от древногръцката митология. Когато се приберях след първа смяна от училище, мама и тати вече бяха заминали за работа, но на масата в къщи ме чакаше сервираният обяд, заедно с бележка че трябва да започна да си уча уроците. Тогава вадех поредната започната интересна книга и се потапях в света на фантазиите и приключенията. Това ми беше любимото време – цялата къща празна, тишина и спокойствие, аз си хапвам вкусният обяд, докато чета от книжката.

Единственият проблем беше, че мама работеше много близко до нас и понякога когато най-малко очаквам можеше да се върне от командировка и да ме изненада с книгата вместо с уроците в ръка. Но аз му бях намерил цаката – имах различни стратегии, най-важното беше мама да не ме усети че се стряскам. Видеше ли ме стреснат, веднага заподозираше че нещо не ми е чиста работата и ме улавяше в крачка. Но ако успеех да запазя спокойствие – тогава всичко минаваше гладко. Една от стратегиите ми беше книгата пъхната под разлистените учебници, така дори и мама да влезе много бързо (а тя можеше да го направи), аз бях по-бърз защото ми костваше само едно отпускане на страниците на учебника над книгата и ето ме хоп – задълбочено учещ уроците за следващият ден. Друга стратегия беше да пъхна ключа във вратата, уж че съм забравил да го изтегля на връщане от училище, което ми даваше време когато чуя че мама пъха нейният ключ отвънка, аз веднага да скоча и да пъхна интересната книга която четях под акумулиращата печка, след което да побързам да отключа на мама.

Всяка от стратегиите си имаше плюсове и минуси, като цяло в повечето случаи работеха много добре, защото след многократно практикуване се бях усъвършенствал в прилагането им, но разбира се никога не бяха изключени и издънки. Сещам се как един път се прибрах от училище много уморен, пъхнах ключа във вратата, след което обаче заспах много дълбоко. Мама се прибрала от работа, опитала се да влезе, но не успяла заради пъхнатият ключ, след което звъняла, хлопала, блъскала, аз през цялото време спях непробудно, накрая в просъница чух че като че ли се звъни на вратата, и станах сънен-сънен да отворя. Тогава мама много се беше притеснила и яко ми се накара.

Любимото ми занимание докато четях книжките, беше да си похапвам шоколадови бонбони. Мама старателно криеше шоколадовите бонбони на най-различни места у дома, но аз още по-старателно преровях цялата къща, докато не ги откриех. Тогава след като веднъж намерех поредното скривалище (а скривалищата периодично се сменяха), аз започвах много бавничко и лека по лека да си вземам бонбон след бонбон от кутията. Нарочно си вземах по малко, че мама да не ме усети, че съм бъркал в кутията. Разсъждавах така – ако в кутията има 12 бонбона и аз си взема 2-3, мама може и да не разбере, но ако изям 7-8, тогава вече няма начин тя да не се усети.

Разбира се, и тука ставаха издънки. Сещам се, че един ден индианският роман който четях беше толкова увлекателен, а бонбоните в поредната шоколадова кутия се оказаха толкова вкусни, че аз си вземах една по една, вземах си, и пак си вземах, и пак, и пак… абе знам че става опасно вече, ама хайде още една и после спирам… и след малко още една… и още… хайде вече последна и после наистина ще спра… а, ама то няма вече, кутията свършила!!! Ауу, ами сега какво ще правя?!?! Тоя път прекалих, ще трябва да купя една нова кутия с бонбони от моите си парички, че иначе лошо. Ама то няма време вече, мама след малко ще се върне от работа, ами нищо – аз ще скрия кутията на същото място, тя няма да се усети, а утре ще купя една нова кутия, ще я отворя и ще си хапна няколко бонбона от нея, после ще я оставя на мястото на старата, и всичко ще бъде наред.

Така измислената стратегия беше перфектна и сигурно щеше да проработи, но за мое (и на мама) нещастие, мама беше решила точно същата вечер да си покани колежки на гости 🙂 Прибира се мама с колежките, кани ги в хола и започва да им прави кафе. А аз само се моля на ум да реши да ги черпи с бисквити, а не с шоколадови бонбони. Даа, мама сервира бисквити за кафето, супер…. О, но освен бисквити, тя реши да ги черпи и с бонбони. Чувам я, че отваря шкафа дето е скрита кутията и я вади. Това вече хич не е супер. Хм, мамо, аз си научих и излизам да играя. Чакай малко миличък, ела да те почерпя с бонбони. Ооо, не мамо, няма нужда, сега мнооого бързам, друг път ще ям бонбони…. 🙂

А вие обичахте ли да четете книжки? А вашите деца? За шоколадовите бонбони няма да питам 😉

Автор: Secretko

п.п. Снимката е на cottonbro от pexels

Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “За семейството”.

One comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.