Неделя сутрин е. Седем часът и 50 минути сутринта. Нормалните хора спят по това време. Аз обаче реших, че искам да пиша статия за страничката си във фейсбук, навих си часовника за 7 часа сутринта за да ме събуди, дори навих цели 2 аларми за да съм сигурен че ще стана, защото за през деня си имам планиран график и не мога да си позволя да се успя, защото графикът ми ще отиде на вятъра.
Часовникът звънна, в рамките на 5 минути успях да се надигна от леглото, беше малко трудно, но се справих 🙂 Умих се, приготвих се и ето ме на – готов, седнал на лаптопа с широка усмивка на лице и голям ентусиазъм във сърце 🙂 Статията вече беше написана в главата ми, или поне основният сюжет, и оставаше само да я набера на клавиатурата и да измисля и да добавя детайлите.
Моята зайка обаче имаше съвсем други планове за мен за тази сутрин. Бела живее в коридора, който е постлан с плочки. Коридора води към хол, детска стая и баня. И трите врати са барикадирани с преградни заграждения, за да не може Бела да проникне в стаите. Не я пускам там, защото много цапа (ака и пиша), а и нали си е гризач – обича да гризе какво ли не. По едно време чувам че едно от пластмасовите шишета, които преграждаха пътя към детската стая, изтрополи на плочките. А, викам си – какво става тук? Шишето е голямо, двулитрово, пълно с вода, и до момента Бела не го беше събаряла. Я да погледна да видя какво прави моята сладка малка бяла зайка? Аууу, неочаквана гледка – Бела вече се намърдала в стаята. Зад събореното шише имаше и други заграждения, но Бела успяла да ги преодолее и тях, и влязла в детската.
За щастие моето зайче беше толкова изненадано от неочакваният си успех, колкото и аз, и още стоеше на прага на стаята и се чудеше какво да прави. Веднага го грабнах и го върнах в коридора, след което вдигнах събореното шише, наместих разместените заграждения и отново седнах на лаптопа с идеята че ще мога да продължа да си пиша заплануваната статия. Да, ама не. От коридора се чува дращене на заешки нокти по пластмасова бутилка. Викам си – ооо, Бела ще вземе пак да го събори това шише, щом един път е успяла, ще успее пак, я да взема мерки преди да е станало късно.
Нямах време да й строя нови защитни заграждения, но реших да й отвлека вниманието. Бела обожава да яде картон. За нея картона е все едно шоколадова торта за дете. Взех една картонена кутия, и й я сложих в коридора, мислейки си че това ще й ангажира вниманието за доста време напред, след което се върнах на лаптопа и се заех със статията си.
Този път вече всичко е наред. Бела обикаля около картонената кутия, чува се гризкане на заешки зъби по картон, всичко е наред. А сега да видя статията си, за какво ли беше? Ах, дааа… думичките на статията се заредиха в ума ми, готови да бликнат върху екрана на лаптопа…. всичко с Бела вече е наред – стои си в коридора, мирува, пълна тишина, супер…. Каквооо ??? Тишина ли? Тишина при наличие на картонена торта под носа на заек ???? Я чакай да видя, тук нещо не е наред!
Надниквам в коридора – Бела никаква не се вижда. Къде ли е? Ауу, ами тя вече се разхожда в детската стая. Как ли е влязла??? Шишето си стои на входа, загражденията са си там, как въобще е влязла? Ще го мисля по-късно, давай сега да я хващам по-бързо и да я връщам в коридора, преди да се е изпикала на килима, и преди да е докопала кабелите за Интернета.
Хванах заека-беглец, върнах го обратно в коридора. Давай сега да наместя шишето с вода, явно го е разместила и се е промушила някак си в отворилата се пролука. Докато намествам шишето обаче, Бела се засилва от края на коридора, и с красив заешки скок, достоен за златен медал на заешката олимпиада, прескача всичките ми заграждения. А, стига бе!!! Това за първи път го прави, не знаех че го може!!!
За пореден път върнах Бела в коридора. Последва кратка схватка на човешки интелект срещу заешки хъс за бягство в детска стая. Накрая човешкият интелект победи, и Бела окончателно беше ограничена в коридора. Поне засега. Не се знае за в бъдеще с какво може да ме изненада.
И така, идеята за статията ми се промени. Да поговорим за границите и рамките. Има хора, които не обичат да живеят по никакви правила. Казват – правила, рамки, граници? За другите да, но не и за мен. Аз искам да си живея свободен и да си правя каквото си поискам. Или ще прескоча правилата, или ще ги заобиколя. Нека будалите да ги спазват!
В момента Бела живее относително свободно и има на разположение собствено жизнено пространство в коридора, в което може да си се разхожда, да бяга, да ака и пишка където си пожелае в рамките на коридора – аз съм й освободил това място за нея, и се съобразявам с нея, прескачам й акотата, внимавам да не цопна в пишото, периодично й почиствам. В коридора тя е шефката, това си е нейното място.
Но какво би станало, ако Бела се научи да прескача защитните ограждения и да влиза в другите стаи. Тогава тя ще опишва и оаква навсякъде около себе си, да не говорим за белите причинени от острите й заешки зъбки. На нея самата ще й бъде много добре – пълна свобода, може да си прави каквото си поиска. Но в този апартамент не живее само тя. Нейната “пълна свобода” (синонимът е свободия) ще навреди много сериозно на добруването на другият член на апартамента. Това не може да се допусне.
Ако Бела се научи да прескача границите и рамките в които е поставена да живее, тогава крайният резултат ще бъде че тя ще загуби дори и относителната свобода на която се радва в момента. Ще бъда принуден, да я затворя в заешката клетка!
Но тук не става дума за Бела, а за нас хората. Бог иска да ни подари вечен живот, през който ние да се разхождаме във всички кътчета на безкрайната вселена, и да се дивим на всички чудеса, които Той е сътворил. Но Бог не може да го направи това (все още), защото ние не сме се научили да спазваме ограниченията на съвестта, рамките на сърцето, не сме се научили как да не вредим на хората около нас.
Основната рамка според която функционира цялата вселена се нарича Божият морален закон на Любовта, който включва десетте Божи заповеди в Библията. Бог е вложил този закон в съвестта и сърцето на всеки жив човек. Ние всички изпитваме чувство на вина, когато извършим нещо нередно, съвестта ни усеща когато сме прекрачили Божият закон вложен в нас. Ако този закон се спазва, хората ще могат да живеят в мир, любов и разбирателство помежду си, без да си вредят един на друг. Когато този закон не се спазва – хората заприличваме на Бела, която мечтае да влезе в друга стая, само за да оака, да опишка и да изгризе всичко в нея.
Нека да погледнем в какво сме превърнали земята. Превърнали сме я в ад – замърсена, с кражби, убийства, насилие, глад, болести и страдания. И това не го правят “онези другите там”. Това го правим самите ние – всеки един от нас. За да може Бог да ни подари ОГРОМНИЯТ ПОДАРЪК на вечният живот – ние трябва да се научим да живеем по правила, рамки, чрез които да не вредим на хората, животните и на природата около себе си. Иначе казано – трябва да се научим как когато Бог ни допусне в останалата част на вселената, да не я превърнем в това, което в момента е земята.
Бела-белята сме всички ние, и Бог все още ни чака да се променим, за да може да ни направи подаръка, който копнее да ни направи!
Автор на статията: Secretko
Ако желаете да прочетете всички мои статии за Бела – щракнете тук: “Бела – моята сладка бяла зайка”.
Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “Скъпоценен бисер”.