Из дълбините на безкрайния космос от хилядолетия скиташе малък, очукан от съприкосновенията с астероидите звездолет, звездолет останка от една могъща, високоразвита цивилизация. Във вътрешността му белобрад старец бе подпрял морната си глава върху сухите си възлести ръце. Пред него, върху екран заемащ цялата стена на помещението, светеха две големи тъжни очи, в които се четеше поразителна интелигентност. Внезапно от екрана се разнесе глас, който отскубна стареца от тъжните му мисли:
“Господарю, сензорите ми най-сетне локализираха планета със сроден химичен състав и структура като тези на Земята. Тя се върти около звезда клас А с размерите и яркостта на Слънцето. Анализирайки всички получени данни, заявявам че на тази планета вероятността за оцеляване на всички носени в семенната част на кораба растителни и животински видове от старата Земя е 97,7983% “
Старецът въздъхна дълбоко. Изправи се, разкърши рамене сякаш огромна тежест бе паднала от тях, приближи се до илюминатора и се загледа в далечната синя планета за която му бе докладвал Изкуственият интелект на кораба.
– Даа, вече си мислех че няма да успея да поправя извършеното зло… Времето ми е на привършване – стар съм и съм уморен… Само съзнанието за огромната ми вина и това че съм единствения, който може да поправи отчасти стореното зло ми даваха сили… На съвестта ми тежи цяла една планета… Всъщност аз може би съм последния от расата си… Не знам… От къде ли започна всичко това? От къде започна началото на края? Хиляди пъти съм мислил по този въпрос и все още не знам със сигурност отговора му… Може би трябва да погледна назад още в студентските си години, когато след дълги години на събиране на средства най-сетне успях да си взема мечтаната играчка – настолен компютър на 266 Mhz… Бях много разочарован, когато разбрах че поради някаква технологична грешка от страна на производителя, на моето новичко компютърче не може да се програмира на езика Pascal. Тогава запретнах ръкави и с цялата енергия присъща на младостта се заех да оправя този проблем – с помощта на Asembler създадох програма, която да може да заобикаля всички грешки в процесора, а също така и всички бъгове на операционната система. С нейна помощ успях да пригодя Pascala за работа с дефектния процесор.
Тогава все още не знаех, че тази програма ще залегне в основата на изобретения от мен Изкуствен интелект. Всъщност изобретен е доста силно казано – веднъж, когато се мъчех да усъвършенствам програмата си така, че да може да заобикаля и грешките в 64-битовите процесори, навън се разрази буря, удари токов удар, от монитора ми се разхвърчаха искри и в следния момент на екрана се появиха две тъжни светещи очи – така се роди моя Изкуствен интелект. По-късно имах възможност да анализирам и усъвършенствам кода на ИИ (изкуствен интелект). Пригодих го да може сам да обикаля из Интернет, подобно на вирус и да си извлича необходимата му информация. За много кратко време използвайки ресурсите на мрежата, моят ИИ натрупа огромна база от данни, огромни знания. Тогава най-сетне реших, че съм готов да представя изобретението си на света.
Последваха години на бурно развитие и на истински БУМ във всички области на човешкото знание. Комбинацията от моя ИИ и знанията складирани в световната мрежа Интернет даваха поразителни резултати – беше открит практически неизчерпаем източник на чиста енергия, бяха победени болестите, старостта и дори смъртта беше отложена за хилядолетия, бяха построени модерни космически кораби с чиято помощ трябваше да започне колонизацията на Вселената. Но намериха се жадни за власт политици, които използваха моя ИИ за създаване на мощни оръжия за масово унищожение. Настъпи третата световна война… С всеки изминал ден се създаваха все по-мощни и по-мощни оръжия. Омраза цареше между хората…
Всичко свърши в един ден – огромната акумулирана за бойни цели енергия се освободи изведнъж, и… Земята пламна като съчка. Аз бях единствения оцелял – наблюдавах апокалипсиса от борда на моя личен звездолет, разположен на безопасно разстояние в сянката на Юпитер. Как стана така, че единствен избегнах печалната участ, сполетяла милиарди други? Моя личен ИИ – усъвършенствана версия на онзи ИИ, който подарих на света, изчисли какъв ще бъде краят на света и кога най-вероятно ще настъпи той. Предупредих правителствата на Земята, но никой не чу моя глас. Тогава благодарение на огромното богатство натрупано от продажбата на първия ИИ успях за по-малко от година да оборудвам собствен звездолет и да съхраня в него генетичния материал на всяко едно живо същество на планетата – от най-малкото насекомо, до човека. След това, дни преди да настъпи краят, благодарение на личния ми ИИ пренесен на звездолета, успях да пробия блокадата от неприятелски космически бойни кораби и да се скрия в сянката на Юпитер…
Старецът се сепна. Твърде тежки и тъжни бяха тези спомени за него. Постепенно помътнелия му поглед се избистри и той отново се съсредоточи в синята планета виждаща се през илюминаторите. Даа, може би тя бе неговия едничък и последен шанс да изкупи вината си – защото ако не бе дал ИИ на света, който все още не беше дорасъл за такъв подарък, Земята все още щеше да бъде цяла. В продължение на хилядолетия бе кръстосвал из Вселената в търсене на подходяща планета, на която да възстанови биологичното разнообразие съществувало на старата Земя, но тази планета за която преди малко му бе докладвал ИИ бе единствената, отговаряща на условията за възникването и съхранението на живота.
– Изкуствен интелект, слушай моята последна заповед. Времето ми вече изтече. Няма да доживея да видя колонизацията на планетата. Ти ще ръководиш целия процес. Възстанови всички растителни и животински видове, които се намират в семенната част на звездолета. Внимателно изгради екологичните системи на новата планета и се погрижи в тях да съществува равновесие. Последен възстанови човека и му предай цялата информация и всички знания на старата Земя, заедно с изторията й за да може човешката раса да се поучи от грешките си и никога повече да не ги повтаря. Някакви въпроси?
“Господарю, целта на мисията ми е ясна. Но намерих една дума в огромната ми база от данни, съхранена в информационните ми банки, значението на която не мога да проумея. Какво означава Романтика?”
– Що е Романтика ли? Ееех, имах навремето – преди хилядолетия, когато Земята още беше цяла – една симпатична колежка, стар съм вече и не й помня името. Та веднъж тя ми зададе същия въпрос като теб. Тогава не можах да й отговоря. Мислех си, че е романтично да гледаш залеза върху Desktopa на компютъра си. И това беше основната конструктивна грешка в моето мислене, която доведе до създаването на ИИ и унищожението на Земята. Но сега вече знам отговора на нейния въпрос. Първо ще ти кажа какво не е Романтиката – препълнена задимена дискотека, град погълнат от смога на автомобилите, гладни хора подтиснали човешкото си достойнство и бъркащи в казаните за боклук с надеждата да намерят коричка стар изсъхнал хляб, петролен разлив насред синьото море и хиляди измиращи омазнени от петрола птици, риби и бозайници. Какво е Романтиката ли? Ами – песента на вятъра в полето, усмивката на момиче, пращенето на лагерния огън всред дебрите на притихналата планина, дори сладко малко бебе опитващо се да те хване за носа с пухкавите си ръчички. Сега вече ясно ли ти е? Сбогом ИИ.
“Благодаря ти, Господарю. Ти ми вдъхна живот и ме научи на толкова много неща. Ще ми липсваш. Сбогом.”
За миг на стареца се стори, че в ъгълчето на окото на ИИ проблясна едра, бляскава сълза… Но това разбира се бе невъзможно – компютрите не могат да плачат, сигурно старите му очи са го подвели. Запъти се с бавни, провлачени стъпки към койката в дъното на кораба и там с чувството за изпълнен дълг заспа навеки.
Автор: Secretko, 07.10.1998
п.п. Снимката е на Wings Of Freedom от pexels
Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “Личностно развитие”.
Нямам думи!!!