Децата могат да бъдат възпитавани без викове, крясъци и пошляпване. За целта обаче родителят трябва да си постави за цел да се опита съзнателно да се владее, и съзнателно да въздържа сам себе си да не избухва и да не реагира импулсивно при всички лудории, които детето прави.
По принцип се опитвам да възпитавам моята 5 годишна племенница Любов, като вместо да й викам и крещя, и да я пошляпвам, се опитвам да й говоря кротко и тихо, да й обяснявам кога нещо е сгрешила и да й казвам как е правилно да се постъпи. Вчера вечерта обаче бях уморен (умората си оказва влияние на себеконтрола на възрастният човек и при умора възрастният може да си изтърве нервите), за сметка на това моята племенница Любов се беше разлудувала и беше в настроение за игра. Казвам й – хайде миличка, да се приготвяме за сън, отивай да си миеш зъбките, тя обаче не ме чува и вместо да почне да се приготвя за сън, лудува и играе, бута ме, палува, вика и крещи. Това за нея беше игра, но на мен не ми издържаха нервите и й повиших тон и насила я прибрах в къщата и й прекратих игрите. При което тя се вкисна и обиди, и нещата станаха още по-лоши, до преди това не ме слушаше защото беше във вихъра на играта, а сега вече съзнателно започна да се държи лошо и да прави напук на всичко което й казвахме (да не забравяме, че децата също имат чувства и се обиждат).
Когато успях да се овладея, аз отново започнах да й говоря кротко и с добро (междувременно баба й също беше приложила някои психологически трикове, тя е от стара коза яре и е пълна с идеи за това как да се справя с лошото поведение на Любов), при което Любов омекна и започна да говори с мен. Питам я – защо се държиш така лошо с нас миличка, виж че ние се стараем да се държим добре с теб, защо ти се държиш лошо с нас? И тя ми отговаря – ами чичо защо се държи лошо с мен, аз искам да си играем, а чичо се държи лошо с Любов. Тогава аз й обясних, че възрастните имат по-малко енергия от децата, и когато стане вечер възрастните започват да стават много уморени, и имат нужда от почивка, за това спират с игрите.
После Любов ме накара да й донеса една сива щипка за пране, това е една нейна детска игра която тя си измисли, постоянно ме кара да й нося сиви щипки, при което аз се подчиних и направих този малък жест, за да може да си оправим взаимоотношенията и тя да се почувства уважена, и да й мине обидата от моето по-раншно поведение към нея. След като взаимоотношенията между двама ни бяха възстановени, аз започнах да я успокоявам, защото тя страдаше и плачеше че баба й се сърди, като я уверих че ако Любов е послушна и се държи добре с баба, баба ще спре да й се сърди и всичко ще бъде наред.
Изводите, които аз си извадих за себе си от тази ситуация:
Наша е грешката, че до момента не сме създали правило до колко часа може да се играе вечер. Децата имат нужда от правила и ограничения (рамки в които да живеят), един път след като правилото бъде наложено, те свикват да живеят според него и всичко е наред. За пример – има много деца които когато отидат в магазина с майките си и започват да викат и се тръшкат и искат да им се купи нещо. С Любов обаче нещата не стоят така. Баба навреме се усети и започна да прави уговорки с Любов – сега да знаеш че като отидем в магазина, ще купим това и това, и няма да купуваме нищо повече, нали така Любов? И Любов предварително знае че като отиде в магазина не трябва да иска да й се купи нищо, и за това като отиде в магазина не прави панаири.
Същото е и с игрите вечер – трябва предварително да се уговори с детето следното правило – ще си играем с Любов докато малката стрелка на часовника отиде на 10, след което спираме с игрите и Любов започва да се готви за сън – да си мие зъбките, да си подрежда играчките и т.н. Когато малката стрелка на часовника стане на 10, а голямата на 6 – Любов вече трябва да е в кревата и да заспива.
Децата са умнички и чувствителни и може да се възпитават тихо, кротко и с добро. Но за целта самите ние трябва да си поставим за цел да се опитваме да се владеем колкото се може повече. Един път след като и детето и възрастният свикнат на някакъв модел на поведение – нещата стават по-лесни, и започват да се берат плодовете от усилията, които сме положили.
На всеки човек е по-приятно да живее в семейство, в което има мир, любов и разбирателство, а не викове и крясъци.
Автор на статията: Secretko
п.п. Снимката е на cottonbro от pexels
Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “За семейството”.