Аз съм с доста добро здраве до момента. На 20 години пращях от енергия и сили. Бях като машина. Бягах по 10-15-20 километра. Плувах по километър-два. В студентските си години мъкнех в едната си ръка 20 килограмов сак с учебници, а в другата си ръка 20 килограмов кашон с буркани с ядене. Общо 40 килограма. Набиранията на лостовете, коремните и катеренията по въжета, мрежи, дървета, балкони и т.н. бяха най-лесното нещо на света. На 30 години все още бях много здрав и силен, все още имах много енергия. На 40 все още съм здрав, все още имам сила, но се усеща че не е това което беше по-рано. Енергията е почти двойно по-малко спрямо онази която имах на 20. Появиха се и някои малки дефекти. Нищо значително, но все пак машината вече започна да скрибуца. Тенденцията за бъдещето е повече от ясна.
Татко през животът си винаги е бил много енергичен. Дори и на 60 години вдигаше тежести, които за мен бяха непосилни. Сега обаче вече е със затихващи функции. От сърце му желая да изкара още 10-15 години, но с всяка изминала година се усеща как “батерията вече спада”.
Баба когато беше вече стара и болна, ми каза – “Гледам тялото си старо и амортизирано, но душата ми вътре в мен е млада, все още душа на девойка. Аз съм млада, само тялото ми старо. Много бързо излетяха тези години.”
Един приятел – прекрасен човек, беше много умен и кадърен, имаше собствен бизнес, купи си апартамент в града, после се ожени, роди им се прекрасно дете, купиха си къща на село, построиха си басейн. Благодарение на интелекта и трудолюбието си придоби прекрасни условия за живот за себе си и за семейството си. Разболя се, победи болестта. Всичко беше добре, но изведнъж неочаквано за всички болестта се върна, разви се много бързо и човекът си замина. Беше млад, 50 годишен.
Друг приятел – на 99 години, все още с бистър ум, все още като цяло здрав, само дето трудно чува и от време на време му се завива свят заради проблеми с оросяването, също и малко трудно си повдига краката, но за тази възраст здравословното му състояние е за завиждане. Самичък си готви, чисти, пере, грижи се за себе си, само дето не може да излиза навън, но в домът си се справя отлично. Водил е честен и почтен живот, има много деца, внуци, правнуци и пра-правнуци, които се грижат за него, ходят му на гости и го уважават. От сърце му желая да изкара поне още 5-10 години.
Дядо беше директор на предприятие. Татко беше началник на над 100 работника. И какво от това? Дядо вече го няма. Татко за щастие все още е тук.
Стив Джобс става милиардер, натрупва богатство от 7 милиарда долара. И какво от това? Умира на 56 годишна възраст от рак на панкреаса.
Някои хора се издигат в кариерата и заемат ръководни постове, други се изучават и стават професори, трети правят зашеметяващи научни открития, четвърти стигат до върховете на спортните постижения, пети натрупват голямо богатство, шести влизат в политиката и живеят по върховете на властта.
И какво от това? Всичко продължава за някакви си кратки десетилетия, които отлитат много бързо. А след това? След това е ясно.
Това ли е смисълът на живота – да се родиш, да проблеснеш ярко за миг, след което да изчезнеш за винаги, все едно че никога не те е имало? Ако е така – всичко е много безсмислено.
И все пак този живот има смисъл. Животът ни е дарен с 2 главни цели:
1) Познаваш ли Тази невероятна Личност, която те е проектирала с много нежност и любов, надарила те е с дарби и таланти, и ти е подарила живота? Този живот е шанс за теб да опознаеш и да обикнеш своят творец и създател – Бог.
2) Този временен и бързо изтичащ живот е нещо като “изпитателен срок”. Дадено ти е време, в което да покажеш как избираш да живееш – на страната на доброто, или на страната на злото. Няма да се впускам в детайли, всеки познава хора за които предпочита да не ги беше срещал, както и хора за които се радва, че ги познава. Ти самият как живееш животът си?
В зависимост от това как изберем да изживеем този временен, преходен живот, в зависимост от характерите които сме изградили в себе си, а също и в зависимост дали повярваме че нашият Творец и Създател желае да ни подари ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ (стига ние да повярваме и да приемем този невероятен дар) – това ще предопредели отговорът на въпроса: “Какъв е смисълът на моят живот?”
Автор: Secretko
п.п. Снимката е на Anna Shvets от Pexels
Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “Скъпоценен бисер”.