По темата за възпитанието на децата има много изписано, аз ще ви споделя само някои ключови моменти, които съм си извадил от личния си опит и наблюденията си върху децата:
Ето някои полезни правила при работа с деца:
- Мотивирай го (вместо да му се караш и да го заплашваш)
- Обръщай нещата на игра – децата много обичат да играят, за тях всичко е игра. Ако искаш да накараш детето да свърши нещо, един от начините е: “О, виж каква интересна игра измислих. Хайде да играем на….” . Например малката ми племенница се беше влюбила в един мръсен камък от улицата и искаше на всяка цена да си го замъкне в къщи, което на никой от възрастните не му се струваше очарователна идея. Всички опити да накараме племенницата ми (която беше на 2 или 3 годинки) да остави камъка, претърпяха пълен провал. Тогава на мен ми хрумна да обърна всичко на игра, и й казах – “Я да видим можеш ли да хвърлиш тоя камък дето го държиш чаааак до онова борче там отсреща?”. Племенницата ми реши да ми покаже че може, хвърли камъка и после не й дойде на ума да си го вземе обратно 🙂
- Ако реве го заглавикай да си смени вниманието и да забрави за какво реве – играй си с него.
- Ако тотално се е “вкиснало” – задай му въпрос над който да мисли, и отговор, който да го засяга, например: “Ще оставиш ли на баба любимата си количка?” Така ще му отвлечеш вниманието и ще забрави за какво реве.
- Прави предварителни договорки с детето: например, преди да отидете заедно в магазина (в който има толкова много изкушения за детето) предварително поговори с него, че отивате в магазина и като влезете ще купите това и това, а на детето ще вземете от неговите любими желирани мечета (от които ще му дадете едно след като се приберете с покупките у дома), но няма да вземате нищо друго. Така когато правилата са предварително уговорени, детето няма да ви прави панаири и да се тръшка в магазина. Друга предварителна уговорка може да бъде: ще ти дам таблета да гледаш любимите си клипчета с Peppa pig (прасето Пепа), но ще гледаш само 5 клипчета и после ще оставиш таблета.
- Говорете с децата като с възрастни хора, обяснявайте им всичко с подробности. Децата разбират, нищо че са малки. Не им говорете на бебешки език, те трябва да свикнат да говорят на езика на възрастните.
- Учете детето на търпение и да изчаква преди да получи задоволяване на потребностите си. Така ще изградите в него характер, който да бъде приготвен за реалния живот. Съвременното консуматорско общество налага стил на живот на бързо и мигновено задоволяване на всякакви капризи и прищевки в стил “Искам го сега и веднага”. Но това не е добре, защото реалният живот е малко по-различен и за хубавите неща се налага човек да почака. За пример тук ще дам историята с малката ми племенница, която беше на 3.5 годинки. Казахме че всички заедно ще ходим на Кауфланд и се разбрахме като влезем там, тя да не иска нищо, а за награда ще й купим пуканки. Преди да отидем до Кауфланд обаче, ние минахме през няколко магазина за дрехи, защото трябваше да купим костюм. През цялото това време племенницата ми търпеливо чакаше, като само един път попита – “кога ще ядем пуканки?”, при което аз й отговорих с пълни подробности – “трябва първо да купим костюм, след това да се приберем в къщи да оставим костюма, след това пак ще излезем и ще отидем до Кауфланд, там ще напазаруваме, но да знаеш че няма да можем да ядем пуканките веднага след като ги купим, а ще трябва да изчакаш да се приберем в къщи и тогава вече ще направим пуканките и ще ги ядем”. И моята племенница изчака търпеливо всичко, като само още един път, докато вече вървяхме по пътя за Кауфланд, ме попита “Кога ще ядем пуканки?”, при което аз й дадох същият подробен отговор с оставащата последователност от събития които трябва да се случат, преди да можем да ядем пуканките. Когато отидохме в Кауфланд й купихме много пуканки от най-различни видове, дадохме й на нея тя да държи едно от пакетчетата в ръцете си, като отново й напомних че трябва да изчака докато се приберем у дома. Тя търпеливо изчака всичко, и най-накрая в къщи се наслади на тооолкова дълго очакваните пуканки 🙂
- Налагайте му ограничения в ежедневието – примерно: имаш право на 3 желирани бонбона на ден. Или – можеш да гледаш телевизия, докато голямата стрелка на часовника се премести на цифричката 5. Децата имат нужда от рамки и ограничения в които да растат. Ако им се позволява всичко, което поискат, ще израснат разглезени и егоистични личности.
- Учете го от малко да си прибира играчките, да си събува обувките като влиза в къщи, да си мие зъбките. Обръщайте всичко това под формата на игра.
- Помнете – вие сте шефът, а не то. Има семейства с деца, в които каквото кажат или поискат децата е закон и веднага се изпълнява. Това не е добро. Децата са деца и не знаят какво е най-добро за тях. Не могат да получават всичко което поискат, защото те нямат добра преценка за това кое е наистина добро за тях и кое може да им навреди. Тук идва вашата роля на родители, които да насочват децата си, и да им помогнат да изградят в себе си добра преценка за това кое е добро и полезно, и кое не е.
Търсете баланса и в свободата, и в ограниченията. И двете крайности – или пълна свобода (никакви правила), или много строги правила и ограничения, не са добри. Деца, които растат без правила и ограничения, може да израстнат разглезени и разхайтени личности, които да си мислят, че всичко им е позволено. От друга страна деца, които като малки са възпитавани много строго и са държани на къса каишка, като пораснат и най-накрая се освободят от родителският контрол – отиват в другата крайност на тази в която са живели до момента и се разхайтват, втурват се в пълният либерализъм и свободия.
Важно е да има правила, но е важно на детето да се оставя и свобода, за да може да експериментира, да израства и да добива увереност че може да се справя.
Говорете тихо, кротко и спокойно на детето, без да му викате или крещите. Децата са много чувствителни и разбират от дума като им поговориш. Няма нужда от викове, крясъци или наказания. Кротките пояснения с добро вършат чудесна работа. Ето няколко случая с моята племенница:
а) Детето се беше разиграло и разпалувало и в процеса на играта под влияние на емоцията ме удари няколко пъти много силно по лицето. Мен много ме заболя, но успях да се въздържа да не й кресна и вместо това спрях играта и известно време помълчах докато ми премине болката, което от своя страна даде време и на племенницата ми да се успокои. След това с кротък, тих и спокоен глас й обясних, че не е хубаво да удря чичо по лицето, защото чичо го боли. Тя разбра, взе си бележка и повече не го повтори.
б) Играехме си заедно на някакви игри, но племенницата ми отказа да споделя играчките си с мен, искаше само тя да си играе с тях. Тогава аз спрях играта и тихичко й казах, че повече няма да играем. Тя се повъртя, повъртя, усети че нещо не е наред и дойде при мен, при което аз все така тихо й обясних, че ако иска да си играе с мен, трябва да играем заедно и да ми дава своите играчки и на мен, за да ми е интересно и на мен. Казах й, че ако иска да пази играчките само за себе си, тогава на мен не ми е интересно и няма да играем заедно. Тя помълча, помисли, след което ми предложи играчките си и на мен и играта и веселието бяха възстановени 🙂
Основната причина за агресия и лошо поведение от страна на децата са самите възрастни. Ако възрастният вика и крещи на детето, ако му се кара с висок тон, детето също агресира и започва да вика и да крещи срещу възрастния. Отнасяйте се тихо, кротко и спокойно с децата и те ще се отнасят така с вас.
И за финал – отделяйте достатъчно време, за да се занимавате с децата си. Бъдете с тях и правете неща заедно! Това е безценно!
От гледна точка на децата: ВРЕМЕ прекарано с тях = ЛЮБОВ
Автор на статията: Secretko
Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “За семейството”.