Е.П. имала приятел. Много го обичала, но той бил толкова вманиачен по компютърните игри, че почти не й обръщал внимание. Постоянно стоял надвесен над клавиатурата, здраво стиснал мишката и втренчен в екрана и се дразнел, когато тя искала да привлече вниманието му. Е.П. много пъти се опитвала да говори с него, да му каже че това негово поведение я наранява, че това започва да става голям проблем между тях, но всеки път той й отговарял: “Ох, спри да ми мърмориш, писна ми от глупости. Ти си въобразяваш, няма никакъв проблем!”
Г.М. била женена от 10 години. Имала 2 прекрасни малки деца. Мъжът й много я обичал, но… също така обичал да си пийва. Когато пиел сякаш се превръщал в друг човек – държал се зле с нея, заповядвал й, биел я. След като изтрезнеел продължавал да я обсипва с любов, загриженост и внимание. Тя много пъти се опитвала да говори с него за проблема с алкохола, но отговорът всеки път бил: “Една малка чашка от време на време не е никакъв проблем. Ти си въобразяваш!”
Б.П. имал връзка с приятна дама на средна възраст, красива, интелигентна, образована, къщовница, истинска тигрица в леглото, която много го обичала и му била вярна. Цялата тази идилия обаче се разваляла от маниакалната й ревност. За най-малкият поглед, или усмивка към друга жена, тя му вдигала грандиозни скандали. Подозирала го, ако се забави след работа. Опитвала се да го следи по всевъзможни начини, непрестанно се съмнявала в него. Той усещал че се задушава, многократно се опитвал да говори с нея, да й докаже че я обича и не се интересува от други жени, а само от нея, опитвал се да й обясни че вероятно тя има някакъв проблем, който е добре да се обсъди с психолог, но всеки път тя отговаряла: “Ти си причината за това да те ревнувам, проблемът е в теб! “
Това са само 3 от случаите, в които чрез поведението си хора причиняват зло на други хора, като при това дори не признават че има някакъв проблем, или че проблемът е в тях.
Всички ние хората живеещи на Земята, сме грешници. Грешник означава човек, който прави грешки. Никой от нас не е идеален, всеки греши. Само че има голяма разлика между инцидентни грешки, които не са стил на поведение, и системни повтарящи се грешки, които са се превърнали в начин на живот за някой човек.
Инцидентни грешки – такива всеки от нас ги прави с купища. Това са непреднамерени грешки, които правим без да искаме, и за които после съжалавяме. Чупим нещо, или обиждаме някого, нараняваме, злепоставяме, объркваме нещо, но не нарочно, а случайно, инцидентно, без да искаме. Или се разсейваме от умора и пак допускаме грешки. В повечето случаи тези грешки нямат трайни последствия. Изключително рядко такива грешки водят след себе си до сериозни трайни последствия, като например увреждане на нашето или чуждото здраве. Инцидентните грешки ни се случват постоянно и колкото и да се стараем, не можем да ги избегнем, само можем да се надяваме да не сгрешим фатално, а също така можем да се научим да прощаваме бързо на себе си и на другите хора за това, че сме хора и неминуемо допускаме подобни грешки!
Решението при инцидентните грешки е сравнително лесно. Тези от тях които са били по-безобидни, просто се подминават. А при останалите, които са причинили някакви малко по-сериозни последствия, извършителят осъзнава проблема. Чувства се гузен, но в общият случай намира сили да се извини на потърпевшия, а потърпевшият намира сили да прости, след което хората си запазват взаимоотношенията и забравят за проблема.
Системни грешки – това са повтарящи се във времето еднотипни грешки, които са се превърнали в стил на живот, нараняващ хората около нас. Грубо поведение, обидчивост, ревност, алкохолизъм, наркомания, навик да се изневерява, работохолизъм, мързел, жажда за власт, жажда за всякакъв вид удоволствия, алчност, хазарт, пристрастеност към компютърни игри, склонност към насилие, склонност да се лъже за постигане на целите и т.н. и т.н. Това е деструктивно поведение, което се е превърнало в стил на живот за даден индивид и което нанася сериозни щети на хората около него.
Всичко това се нарича грях. Грехът е поведение, което разрушава връзките между хората и нанася сериозни физически, психически, емоционални, морални и финансови щети на потърпевшите от това поведение. А извършителят на греха, ако не се промени и ако се затвърди в извършването на греха, най-накрая умира духовно (умира човешкото в него).
Решението при наличие на системен грях е много сложно. В този случай грешникът е “ослепял” за греха си. Какво означава това? Всички ние имаме “духовно зрение”, или иначе казано “чувствителност на съвестта”. В началото, когато не сме допускали много грешки, съвестта ни е чиста, и духовното ни зрение е силно. В последствие, когато се случи да започнем да правим грешки, нашето духовно зрение е достатъчно ясно, съвестта ни е чиста и будна, и ние лесно виждаме грешките си, притесняваме се от тях, и се стараем да не ги повтаряме и да се извиним на хората за причинените неприятности. Но ако по някаква причина се случи много пъти (десетки, стотици, хиляди пъти) да повторим една и съша грешка, като при това спрем да се борим срещу извършването й (иначе казано по една или друга причина приемем да я вършим в живота си), тогава съвестта ни се омърсява, а духовното ни зрение отслабва.
Човек приел съзнателно да върши някой грях, започва да се крие сам от себе си, започва да отрича съществуването на този грях, започва да не го вижда и така да се каже “ослепява” за наличието на този грях в живота си. Това е един вид защитна реакция, защото на човека му е лесно, удобно, приятно да си греши, но не му е приятно съвестта да го боде. Затова лека по лека той се скрива от собствената си съвест и я приглушава и притъпява, за да не го тормози тя. Човек стигнал до такова състояние не признава греха си и пред другите хора, защото съзнанието му вече е променено – той е успял да излъже сам себе си, че това което прави не е проблем, и след като се е излъгал сам (за да се защити от бодежите на съвестта си), след това съзнанието му е настроено на вълна “аз съм невинен”. И този човек е готов да отрича истината, за да поддържа тази илюзорна измама и да не позволи някой да го убеди, че върши грях. Съзнанието му не може да понесе последствията от разкриването на истината, не може да понесе мисълта за злото и болката, която е причинил на хората около себе си. Затова грешникът се крие от истината за себе си.
Гореописаното развитие на събитията се нарича “придобит грях” – когато човекът е бил чист от греха, но вследствие на грешни решения е придобил системно грешно поведение. Има и така наречените “унаследени грехове”, когато човекът е видял грешното поведение в собственото си семейство и го е приел за напълно нормално. В този случай той не си притъпява съвестта, а просто съвестта му е излъгана че това което вижда е правилното и доброто, след което човекът върши зло, като го приема и мисли за добро.
Решението на проблема със системният грях е много сложно. На първо място трябва да се накара човекът да признае, че върши грях, а на второ да се убеди сам да предприеме мерки и да започне да се бори да промени поведението си. Борбата ще е много трудна, и човекът наистина трябва да е убеден в сърцето си, че иска да се промени и да се избави от греха си (т.е. да се избави от грешният модел на поведение, който е придобил в резултат на стотици и хиляди повторения), иначе няма да успее.
Човешките методи за решаване на проблема са свързани с говорене с човека и с външен натиск върху него. Ако говоренето даде резултат – добре, но ако не даде – остава натискът. Ако натискът е достатъчно силен, човекът може и да започне да променя поведението си, но ако той самият не е убеден вътрешно, че трябва да се промени, тогава ще се опитва да се противопоставя на външният натиск. Ще опитва да клинчи и шикалкави, а в момента в който външният натиск отслабне или престане, човекът веднага ще се върне към старите си грешни модели на поведение.
Божият метод за решаване на проблема е доста по-бавен от човешките методи, но много по-ефективен. Бог действа по метода на убеждението и мотивацията, а не по метода на принудата. Бог за разлика от нас човеците има пряк достъп до съвестта и сърцето на човека. Чрез Святия си Дух тихичко и спокойно говори на съвестта и сърцето на човека, като му разкрива истината за самият него, но така че да не го афектира, а да го стимулира да вземе вътрешно решение за промяна.
За да позволите Бог да започне да работи в живота на някой човек, започнете да се молите за него. И се запасете с много търпение и твърдото решение да се молите постоянно за този човек, защото промените ще изискват месеци за по-леките случаи, и години за по-тежките. А в някои случаи, той може да откаже да се покори на умоляващият го глас на Бога. Бог няма да му отнеме свободната воля. Но в този краен случай, за съжаление грешникът ще се е обрекъл на духовна смърт. Човек, който откаже да се промени и продължи да върши зло, най-накрая умира духовно (т.е. умира човещината в него, защото след като дълго време си причинявал зло на хората около себе си, накрая човешкото в теб може да си замине).
Повече по темата за грешките, можете да научите от статията “Грешки? Няма проблем!“
Повече по темата за грехът можете да научите от статията “Две кошници смокини“
Автор на статията: Secretko
Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “Личностно развитие”.