Да познаваме Бог е едно от най-важните неща в нашият живот. Когато го опознаем, ние ще разберем че Той е абсолютно добронамерен по отношение на нас, ще Му се доверим и ще Му позволим да ни спаси. Продължавам да ви описвам Бог така, както аз самият съм го опознал през последните 10 години:
Бог обича да твори красота, Той създава всяко едно от своите деца уникално. Ние сме Неговите деца. Той познава всичките ни особености, всеки детайл от личността ни, всеки един от нас е безценен за Него. Бог познава и обича всичките си творения. Когато се случи да постъпваме лошо, да имаме прояви от които после се срамуваме и искаме да забравим, Бог ни разбира – Той знае точно защо постъпваме по този начин, Той ни познава по-добре отколкото ние самите познаваме себе си, знае какви събития от живота ни по какъв начин са оформили психиката ни, знае точно защо реагираме по един или друг начин. Когато постъпваме зле, другите хора може да ни осъдят, но Бог никога не ни осъжда. Той ни познава, обича и приема.
Когато вършим злини, Бог се наскърбява, но продължава да ни обича и се опитва да ни покаже как да вършим нещата по правилният начин, така че да не вредим на ближните си. Целта на Бог е да ни излекува от греха (греха – това е злото, което вършим, лошите черти на характера ни, лошите ни навици и поведение), за да ни помогне да живеем пълноценен и смислен човешки живот в любов, разбирателство и хармония с останалите Негови деца. Бог е безкрайно добър и милостив и ни обича с вечна, безкрайна, непроменима любов! Обича ни повече от самия Себе Си!
Бог съчувства на всяка наша болка, на Него сърцето Му се къса за нас, когато някой ни наранява, все едно че наранява Него. Той трепери над нас, бди над нас като квачка над пиленцата си, и копнее да ни събере и скрие под крилете си, където ние ще бъдем на сигурно и безопасно място. Но това дали ще влезем под Неговите криле (да влезеш под крилете на Бог означава да живееш чист и любящ живот с вяра в Бог), зависи от нашата свободна воля и от изборите които правим. Бог никога не насилва свободната ни воля, винаги ни оставя ние да изберем как да постъпим, като предварително се е постарал да ни посъветва как е правилно да се постъпи, но оставя избора дали да Го послушаме или не.
Как постъпва Бог с нас, когато сбъркаме? Когато някой сбърка, особено ако грешката е груба водеща до щети върху самите нас, ние хората обикновенно започваме да му правим забележки, да го критикуваме, да му се караме, да го съдим, да го наказваме. Бог не постъпва по този начин. Той винаги действа много нежно и внимателно с крехката и лесно ранима човешка душа (докато ние хората обикновено пипаме много грубо). Когато Бог разкрива греха на грешника, Той го прави по такъв начин че грешника да осъзнае какво е извършил, но без това да доведе до болка и афект в него. Бог му показва тихо и кротко грешката, веднага след което мотивира човека да има желание да се промени и да избере следващият път да го направи по по-добър начин.
Бог избира метода на позитивната мотивация на сърцето на човека (тихо, кротко и с добро), докато хората обикновено се опитват да променят другите с обвинения, упреци, насаждане на чувство за вина и наказания. Също така Бог прилага и следните два подхода: Първият е, след като си сгрешил, Бог дори не споменава грешката ти, но ти показва как е правилно да се постъпи, и когато ти видиш как е било правилно да се постъпи, сам пожелаваш следващият път да го направиш по правилният начин, защото го оценяваш като по-добър от твоят погрешен начин. Вторият е: Бог започва да говори за грешката, но така сякаш я е извършило някое трето лице, а не ти, докато говори, ти се досещаш че това май се отнася за теб, и си вземаш бележка. Бог не говори пряко на теб за грешката която си допуснал, за да не се почувстваш наранен (когато човек се преструва че не се отнася за него, по-леко приема осъзнаването на това което е извършил).
Бог обича до край, дори когато Му изневеряваме (когато вършим грях, т.е. зло, това Бог го приема като изневяра, защото Бог е пълен антипод на злото), Той е винаги готов да прости и да ни вземе обратно при Себе Си, стига ние самите да го искаме. Исус никога не ни изоставя, колкото и да го боли от нас и нашите изневери (нашите зли прояви). Тези които изоставят Бог сме ние. Ние, хората избираме да си тръгнем и да зарежем най-доброто и любящо същество в цялата вселена! Бог толкова много ни обича, че Той никога не би ни изоставил:
Исая 49:15-16 Може ли жена да забрави сучещото си дете Та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.
Ето, на дланите Си съм те врязал!
Бог ни обича с безусловна любов, по-силна от смъртта! Той ни обича, разбира, и е готов да ни прости всеки наш грях, стига само ние самите да поискаме да ни се прости.
Исус тихо понася греховете и агресията на хората, дълго ги търпи, отнася се внимателно и човешки с тях, съветва ги, учи ги, помага им в тяхната безпомощност и закоравялост в греха и злото, прави всичко възможно да стимулира и мотивира човека да добие желание за промяна, да започне да се бори със злото в себе си. Бог е този който ни дава сили да победим злото в нас. Той понякога чака десетки години някой човек да се промени и да се отвърне от лошите си пътища. Ако се случи човекът да отхвърли хилядите тихи и нежни нашепвания на Светият Дух в сърцето си, да отхвърли всички благоприятни случаи, които Бог е сътворил в животът му, за да му помогне да се промени към по-добро, ако се случи до толкова да закорави сърцето си, че вече да не се поддава на никой опит за въздействие и промяна от страна на Бог към по-добро, тогава най-накрая след голямо чакане, когато човекът е избрал да се закорави в злото и грехът, Бог тихичко казва “До тук”.
Най-тъжното събитие в живота на всеки човек е да отхвърли любовта на Бога, и вечният живот който този любящ Бог иска да му предложи.
Автор на статията: Secretko
Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “Скъпоценен бисер”.