Имали ли сте случай, при който виждате някой страдащ човек – беден, болен, депресиран или самотен, и решавате да му помогнете със съвет, мъдрост или с практическа помощ, за да се опитате да го измъкнете от тежката и трудна ситуация в която се намира. Вие давате всичко от себе си за да му помогнете, много сте мотивирани, но като че ли човекът сам не е заинтересуван да си помогне и не ви съдейства за собственото си избавление. Силното ви желание се превръща в голямо разочарование и си казвате – “Той си заслужава това което му се е случило!”.
Ще ви разкажа една истинска история по темата. Преди време С.Б. имал силно желание да помогне на един самотен болен мьж Г.М., който бил останал без дом, без близки хора и приятели. Взел го у дома, грижил се за него, от Г.М. се искало да извърши само някои според С.Б. лесни и леки неща, за да може да започне да се възстановява. Но Г.М. не ги извършил, като обясненията които той давал на С.Б. защо не е извършил нещата които ще му помогнат, на С.Б. му се стрували абсурдни. След като дълго време С.Б. се опитвал да помогне на Г.М., накрая се отказал и оставил този човек в ръцете на Бог.
Тогава С.Б. бил много разочарован, защото си казвал: “Имах такова голямо желание да помогна на този човек, а той тъй като не прояви инициатива да направи малките неща които се изискваха от него, прецака сам себе си и аз не можах да му помогна. Как не осъзнава този човек че от него се иска съвсем малко, и ако той се хване да направи това малко за себе си – ще може да си помогне, да се изцели и да живее нормален живот”.
Години по-късно С.Б. изпаднал в ситуация подобна на ситуацията в която бил Г.М., с тази разлика че ситуацията на С.Б. била много по-лека. Когато изпаднал в тази ситуация, той също не можал да извърши леките работи които си мислел че са леки. Бог нарочно допуснал това в живота на С.Б., за да му покаже че не може да разбере друг човек, докато не влезе в неговите обувки.
Понякога за нас някои неща изглеждат много леки, но за друг човек тези същите леки неща са непреодолима бариера.
Споделих ви тази история, за да не бъдете разочаровани, когато се опитвате да помогнете на друг човек, който сякаш сам няма интерес да си помогне – когато помагате, винаги давайте най-доброто от себе си, за да се опитате да сте полезни, но не таете никакви очаквания за това дали нещата ще се случат по начина по който вие искате, или не. Ако другата страна успее се възползва от помощта ви – добре, но ако не успее – може след време Бог да направи така, че нещата да се случат. Помагайте безусловно, без очаквания за резултата и без да съдите човека на когото се опитвате да помогнете.
Историята на Г.М. продължава така – години след като С.Б. е спрял да му помага, Бог лека по лека си води Г.М. по собственият му път, и в някои отношения Г.М. има много голямо подобрение спрямо времето в което С.Б. се е опитвал да му помогне. Бог е водещият, който знае как да направи така, че нещата да се случат, ние хората сме само помощници на Бог и помагаме колкото можем с крехките си силици, стига Бог да бъде водещият, а не ние. Когато ние се опитаме да станем водещите и да насилваме нещата да се случат така както ние си мислим за правилно – тогава обикновено нещата не стават, или ако станат – не е за добро.
И така – бъдете милостиви, съчувствителни един към друг, помагайте си и не се съдете. Не можеш да разбереш другият човек, преди да си влязъл в неговите обувки.
Това е и част от Божият характер – Бог винаги ни помага безусловно, ден след ден, отново и отново, върши най-доброто за нас, и го прави безусловно, без да ни задължава ние да постъпваме по начина по който Той иска от нас. Той само ни казва кое е най-доброто за нас, но го прави тихо, кротко, без да ни насилва, винаги ни оставя сами да изберем дали да последваме съвета Му, или да постъпим по начина по който ние сме решили. Както и да постъпим, Бог ще продължи да бъде до нас, и да ни помага, защото ни обича!
Автор на статията: Secretko
Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “Скъпоценен бисер”.