Това е продължението на статията “Грешки? Няма проблем!”. Ако не сте я чели, можете да я прочетете като щракнете тук.
Друг пример за ситуация, която може да ни подведе да съдим хората – отиваш на операция, по документи операцията е напълно сполучлива, обаче реално след това ти си зле. И тогава се започва – тези некадърници докторите, или пък другото “най-вероятно просто са източвали средства”, или всякакви интерпретации и обвинения. Да – злото е факт, но причината за да се случи това зло няма откъде да я знаем. Може доктора да е дал най-доброто от себе си, без да мисли за източване на пари, и въпреки това нещата да не са се получили по някаква причина. Да се постараем да вземем някакви решения как да избегнем подобни ситуации в бъдеще, но да внимаваме да не обвиняваме и да не съдим хората! Да – ако щетите са големи е много трудно да не обвиняваш и да не съдиш, защото се търси виновен за страданието, но това е най-правилното (и най-трудното нещо), което може да се направи: Да кажем не знам защо това се случи, и да се опитаме да не обвиняваме, да не съдим участниците в ситуацията.
Защо това се случи? Не знам! (дори и да си мисля че знам, може това което си мисля да не е правилно). Просто се случи и това е. За в бъдеще ще се опитам да подобря процеса до колкото зависи от мен да променя нещата и се надявам (просто се надявам) да ми се случват по-хубави неща.
Само Бог знае пълната картинка на нещата, само Той знае всички причини защо нещо се е случило, или не се е случило. Бог има поглед отгоре от високо, и вижда цялостната, пълна картинка на нещата, включително и миналото на хората и причините от това минало, които са оформили характерите на хората участници в дадената ситуация. Бог вижда и знае пълните детайли около всяка ситуация в живота ни, и само Той може да бъде обективен съдия на ситуациите, на човешките решения и на нас самите като характери. Всички ние хората имаме много ограничена визия за нещата, виждаме малки късчета ограничена информация и на база на тази напълно ограничена картина, ние си правим в общият случай много непълни и неточни заключения.
Случва се едната страна да постъпи по определен начин, а другата да си интерпретира нещата по свой си начин, нямаш нищо общо с действителността, след което да се засегне (или още по-лошо да се разгневи и озлоби) от собствената си интерпретация!!! За това е много важно да говорим един с друг и спокойно да си изясняваме гледните точки, за да сме сигурни че нашата интерпретация е същата като това което е имал в предвид другият човек. Спокойният диалог за изясняване на позициите може да спести много проблеми.
Всички ние правим грешки, и то много. Да не се съдим за грешките си. Има разлика между инцидентна грешка, каквито са повечето, и системни грешки. Инцидентните грешки на другите е добре да се стараем въобще да не ги забелязваме и да ги прощаваме колкото се може по-бързо, докато системните грешки е добре много внимателно и деликатно, без укор и осъждение, да се посочат на човека и след това да се запасим с търпение, защото на човекът ще му е нужно много, много време докато успее да коригира грешката си. Ако сте вярващ, е добре да се молите за системните грешки на близките си хора, за да може Бог да действа в живота им и да ги променя.
Да не се съдим едни други, а да бързаме да си прощаваме. Много е сладко да съдиш другите – виж го тоя, ах какъв е, ами оня, но ако към теб подходят със същият аршин – никак няма да ти е добре. Всички без изключение правим много грешки!
Много хора изпадат в големи лични драми, като си мислят какви злини им правят другите с действията, или бездействията си, но не забелязват колко много вреда си нанасят те сами на себе си (със собствените си грешки, действия и бездействия), а също не забелязват и колко много вреда нанасят пък те на другите.
Да си изградим навика да не съдим нито себе си, нито другите, а вместо това да си прощаваме!
Да не се критикуваме един друг. Когато някой греши, вместо да го критикуваш, по-добре с личен пример, безмълвно и без да се изтъкваш, просто му покажи как се прави правилно. Когато той види как се прави правилно, може да му хареса и следващият път да го направи по правилният начин. Променяй хората, но не с критика, а със собственият си пример, който да отговаря на постоянният ти начин на живот.
Да не се учим едни други как да си живеем живота. Всеки си мисли че знае как е най-правилно да се живее, и че ако даде съветите си на друг човек и ако другият стриктно следва наставленията му – тогава всичко ще бъде наред. Ако другият не следва нашите наставления – еее, ами той сам си е крив за злото дето му се случва, защо не ме слуша!!! И започваме да го съдим – той сам си е виновен! Или когато сме дали някакви съвети, после започваме да преследваме човека, да го задължаваме да спази съветите ни и да го съдим защо не ни слуша и защо не спазва това, което ние му казваме!
По-добре бъди приятел с човека, изслушай го и си запази мнението за себе си. Ако те попита – тогава си дай мнението, без да задължаваш човека да постъпи според твоята гледна точка!
Вместо непрестанно да учиш, критикуваш или обвиняваш и съдиш хората – по-добре си затвори устата и мълчи. Да – лоши събития се случват, да – може да се опитаме да разберем защо са се случили, за да ги избегнем за в бъдеще, но никога не можем да сме сигурни че сме разбрали всичко правилно, и най-добре просто да останем безмълвни, без да критикуваме, обвиняваме и съдим хората !!! Злото на този свят и без това е много, няма нужда да го увеличаваме когато си отворим големите усти!
Също е важно да променим фокуса си – много често характерите на хората около нас, или ситуациите в които се намираме, са като цяло доста добри (не идеални, но добри), но ние втренчваме погледа си точно в грешките и недостатъците на хората/ситуациите и ставаме много нещастни, а също и караме и хората около нас да се чувстват нещастни. Да се фокусираме върху хубавото, а не върху лошото. Обикновенно хубавото (в хората и в ситуациите) е много повече отколкото лошото. Позитивизъм!
Където има грешки – има и прошка! Грешка? Няма проблем! Простено ти е – Прости! Никой на този свят не е идеален.
Яков 1:19-20 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; защото човешкият гняв не върши Божията правда.
Светото евангелие от Матея, Глава 7
1.Не съдете, за да не бъдете съдени.
2.Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
3.И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?
4.Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?
5.Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.
Автор на статията: Secretko
Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “Скъпоценен бисер”.