Исус е представен като безценен скъпоценен бисер, за който човек когато го намери и продава целият си имот само и само да може да го купи.
 
Доброто – добро ли е?

Доброто – добро ли е?

Една история за доброто и злото, или може би история за аквариумни рибки 🙂 Като бяхме малки с брат ми, много искахме да си имаме домашен любимец, но за мама и тати това наше желание беше като “таралеж в гащите”, защото те си знаеха кой ще му чисти на този домашен любимец, и съответно не горяха от ентусиазъм да си вземат такава беля на главата. Най-накрая след дълги преговори, аз и брат ми успяхме да си издействаме да имаме аквариумни рибки, с обещанието че ние ще се грижим за тях. На мама и тати рискът от подобен домашен любимец им се стори поносим, и те се навиха да ни позволят да си имаме рибки. Аз проучих теоретично въпроса за това как се гледат аквариумни рибки, изчетох една малка книжка с обяснения по темата, след което двамата с брат ми разтърсихме касичките със спестяванията и успяхме да изтръскаме някаква сума парички, достатъчна за покупката на аквариум и на рибки. След това си купихме един малък 10 литров аквариум, няколко мъжки и женски гупи, хелери и две черни скаларии (последните се водеха за хищници). Купихме си и водорасли и охлювчета в добавка.

В началото идилията беше пълна 🙂 Чист аквариум с водорасли, с охлювчета и с красиви пъстроцветни рибки – едно малко райско кътче от световният океан, пренесено в нашият дом, а също две хлапета които с голям ентусиазъм се грижеха за екологията на това райско кътче, и за живота и добруването на обитателите му 🙂 Бяхме много щастливи, рибките също. Когато някоя от тях забременееше, ние според предписанията от книжката която бях прочел, я вадехме да роди в отделна съдинка за вода, след което след като роди връщахме майката в големият аквариум, а малките новородени рибки живееха отделно от възрастните, поне докато поотраснат малко (за да не бъдат изядени).

Изтекоха месеци и години. С времето ние си намерихме други хобита и лека по лека загубихме интерес към рибките. Постепенно забравихме за обещанието си да се грижим за нашите домашни любимци. Аквариума беше пренесен в една студена стая, водата стана мътно зелена, водораслите преди това свежо зелени, сега бяха полузелени – полужълти, охлювчетата се размножаваха неконтролируемо, на дъното имаше дебел слой от лайната на рибките и на охлювчетата. Аз тотално бях бил отбой, само брат ми от време на време се сещаше да нахрани рибките и да положи някакви грижи за тях заедно с татко, но като цяло – доста рядко. Рибките оцеляваха при екстремни условия – на тъмно, студено, в условията на екологична катастрофа, където владееше закона на джунглата – поради дефицита на храна, те се хранеха с каквото намерят – с лайна, с водорасли, едни с други, а за охлювчетата не съм сигурен. Женските раждаха в общият аквариум, където част от поколението им биваше изядено от по-големите риби, но друга част успяваше да се скрие между водораслите и да оцелее докато порасне.

В нашият аквариум, дори при тези тежки и екстремни условия, напълно на пук на всякакви предписания за здравословен начин на живот на рибките (описани в книжката), израснаха поколения рибки. Раждаха се, умираха, изяждаха се една друга, но винаги имаше рибки, които да продължават популацията. Ние с брат ми отдавна бяхме спрели да купуваме нови рибки, поколенията рибки си бяха наши собствени, потомци на онези първи рибки, които имаха щастието да живеят в райските условия на нашият първи ентусиазъм 🙂

Животът възтържествува напук на всякаква логика! И всичко беше прекрасно, до момента в който брат ми реши да създаде по-комфортни условия за живот на рибките 🙂 Купи им нагревател, защото си каза че не е хубаво рибките да живеят в този кучи студ през зимата в студената стая, и пусна нагревателя да ги постопли малко 🙂 От тук насетне вече може би се досещате какво е продължението на историята 🙂 Поколенията издръжливи рибки дресирани да оцеляват при всякакви условия, не успяха да понесат глобалното затопляне и…. се превърнаха в рибешка чорба! 🙂 /брат ми беше забравил нагревателя включен/

И така да се запита човек: понякога когато искаме да направим нещо добро за някого – това добро дали наистина е за добро?

Въпрос за размисъл 🙂

Автор: Secretko

п.п. Снимката към статията е на Gabriel P от Pexels

Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “За семейството”.

One comment

  1. Надето

    Да, случвало ми се е да се постарая да направя нещо добро на някой, а в крайна сметка да се окаже пълна глупост или дори обида за него. Жалко е да вложим чувства, страните и средства да направим добро, а всичко това да се превърне в гаф.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.