Кой е Бог?

Кой е Бог? Бог е много човечен. Разбира те и съчувства на болките ти.
Бог не те бичува с правдата и истината. Хората го правят – постоянно ти казват как е правилно да живееш живота си и те критикуват и съдят, че не си според техните стандарти. Бог не постъпва по този начин, Той не те задължава за нищо – Бог ти предлага, като смилява и мотивира сърцето ти отвътре да го пожелае да извърши доброто. Бог не насилва хората, Той ги мотивира. Бог никого не насилва – той мотивира и предразполага сърцата, така че те сами да пожелаят доброто.

Когато Бог те изобличава – Той никога не те кара да се чувстваш зле, докато когато сатана те изобличава – той обикновенно те размазва. Бог дава свобода, а сатана отнема свободата. сатана може да те атакува от всякъде, дори през проповеди, детски приказки, извадки от текстове на Елена Вайт, или Библията.

Бог и сатана и двамата може да ти кажат една и съща истина, но по коренно различен и противоположен начин. сатана така ти казва истината, че да те отблъсне и да те отврати, така че ти да не пожелаеш да я приложиш, защото той знае че ако не приложиш истината, това ще навреди на теб и на хората около теб. сатана те насилва, принуждава и заплашва с истината, вменява ти непрестанна вина. Бог точно обратното, те мотивира и кротко, тихо и спокойно ти обяснява смисъла от истината и те оставя на спокойствие ти самият да избереш и да решиш дали да приложиш истината в живота си, но без да те притиска и без да ти вменява вина ако избереш да не я приложиш. И ти обикновенно избираш да приложиш истината, когато Бог ти я е обяснил.

Когато трябва да се помогне на някого (който не ти е толкова близък и скъп), сатана бърза да изпревари Бог и идва първи и почва да те насилва да помогнеш, като се представя за Бог и ти обяснява че си Му длъжник и че си длъжен. И ти се съгласяваш – да, истина е, ок – ще помогна, но сатана е произвел в теб точно обратният ефект и ти нямаш никакво желание да помогнеш, даже точно обратното – вътрешно се бунтуваш и не желаеш, и в точния момент когато трябва наистина да се помогне на човека трябва само сатана да ти пъхне една мисъл – да бе, ще му помагаш, да си гледа работата, и ти вече си готов и се разбунтуваш. сатана е подготвил почвата, посял е семето и това семе дава горчив плод за човека, който има нужда от помощ.

Също сатана прибягва до тактиката да представя помощта за другите като изпитание което Бог ти дава и все едно Бог стои и следи дали ще издържиш изпита. Тогава ти вече не изпитваш радост от помощта, а го чувстваш като задължение и го правиш насила, което всъщност те кара да не искаш да го направиш.

Бог никога не насилва никого, никога не ти говори колко голям длъжник си Му, Бог прави всичко за теб без да ти го натяква. Когато Бог те помоли за помощ, Той смилява сърцето ти и прави така, че ти вътрешно да поискаш да помогнеш, но пак не те насилва, оставя ти свободната воля и свободният избор и ти може да откажеш. Ако откажеш Бог ще помогне чрез друг човек, само дето ти ще си пропуснал радостта да си съработник на Бога. Когато помагаш, Бог няма нужда от теб, но иска да те благослови да участваш в радостта на твоят Татко.

Дори може да се случи, ако си помогнал напълно доброволно, но после се почувстваш зле (сатана идва и ти говори, че човекът на когото помагаш те използва), Бог да те докосне и да ти се извини че е прибегнал до услугите ти, за да помогнеш на човека.

Също Бог понякога иска от теб нещо съвсем дребничко, за да може когато ти го правиш и докато му помагаш с дребничкото, Той да те обдари с нещо много голямо и при това да ти благодари за това че ти си Му помогнал с дребничкото.

Бог е много смирен, кротък и добър и мисли как да ти даде, а не да ти отнеме. Той винаги ти обяснява кротко, спокойно и разумно, без да те манипулира или насилва, и винаги ти оставя свободата да направиш свободен, съзнателен, доброволен избор, без да те притиска и заплашва.

Когато сатана ни е повалил, ние сме наранени и смазани, лежим и имаме нужда от помощ, но не прибягваме до Бог, защото сатана ни е излъгал, че Бог ни причинява това което сатана ни е причинил. И ние лежим окървавени и не търсим Бог. През това време на Бог сърцето му копнее да ни помогне, но Той е джентълмен и не се натрапва (за разлика от сатана), но търси някакви тактични и деликатни начини да ни привлече вниманието и да ни покаже, че копнее за нас, че продължава да ни обича и жадува да се обърнем към Него, за да може да ни помогне.

сатана ни бичува с истината и ни размазва с чувство за вина. сатана е перфекционист и се втренчва във всяка наша грешка и непрестанно ни бичува с всяка наша грешка. сатана превръща радостта в задължение и постоянно те бичува с вина. Може да ти изпрати шеф или твой приятел, които да поискат да им помогнеш, когато ти вече си много уморен, и когато се хванеш да им помагаш и не се справиш, защото ти идва много нанагорно вече, тогава сатана те размазва от обвинения и чувство за вина.

Автор на статията: Secretko

Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “Скъпоценен бисер”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.