Кои сме ние?

Някои казват, че хората били произлезли от маймуните. И наричат този процес Еволюция. И по този повод, ще ви споделя по памет един виц, който бях чел преди време:

“Тате, тате – а пък бащата на Иванчо казва че били произлезли от маймуните. Прав е сине. Ама тате, ти нали каза че сме произлезли от Бог. Верно е това, което съм ти казвал сине. Ами как е възможно и ти и бащата на Иванчо да говорите и двамата истината? Много просто сине, всеки говори за собствените си роднини 🙂 “

И така – кои сме ние хората, от къде идваме, и накъде отиваме?

Ние хората сме деца на Бог. В началото, нашите прадеди са били създадени съвършенни, без нито един недостатък. Първата двойка мъж и жена са живеели в съвършенна хармония един с друг, с природата и лично с Бог. Те (за разлика от нас) са имали привилегията да са първи приятели лично с ЦАРЯ на цялата вселена и да могат да се разхождат лично с Него – Богът, ЦАРЯТ на Вселената. Представете си вие да сте лични приятели с Бил Гейтс, или с Кралицата на Англия, или с Президентът на Щатите. Това е голяма чест, нали? А нашите прадеди са били лични приятели не с някой високопоставен властелин (цар, управител, ръководител) от нашата малка планета наречена Земя, а лично с ИМПЕРАТОРА на цялата ВСЕЛЕНА! Каква огромна чест, каква огромна привилегия!

Докато са били приятели лично с Бог, първата човешка двойка са живели хубав живот, възползвали са се от привилегиите които това високопоставено приятелство им осигурявало – вечен живот в перфектно здраве, имали са прекрасни характери без нито един недостатък, живели са съвършен живот в пълна радост и хармония с природата, а трудът за тях бил приятно занимание за развлечение, а не тежка и изтощителна дейност пълна със стрес, както много често се получава в съвременният живот. Водели са приятни разговори в личната компания на Бог, в директното Негово присъствие, говорили са с Него очи в очи.

Но всяко приятелство си има граници. С приятелите си трябва да сме внимателни и ако искаме да продължим да им бъдем приятели – не можем да правим нещата, които са неприятни за нашите приятели. За героите на нащият разказ всичко било позволено, Бог им бил казал че има само едно-единствено нещо, което е забранено – само една – единствена граница, която те не бива да прекрачват, ако искат да могат да продължат да бъдат приятели. За съжаление героите на нашият разказ прекрачили тази граница и оттогава вече станало невъзможно те да продължат да общуват директно с Бог.

След прекрачването на тази граница (което се нарича грях) – в характерите на първите мъж и жена се промъкнало недоверие и съмнение в добронамереността и приятелството на Бог, а също така се появили и лоши чувства един към друг. Грехът води до разваляне на взаимоотношенията между хората, до разваляне на взаимоотношенията между хората и Бог, а също така и до разваляне на характера на хората.

Кратък пример – децата са чисти и невинни, те не могат да лъжат. Но след първата лъжа, характера им се променя и лека по лека те се научават да лъжат. Характерът им се е развалил от греха. Прескачането на границата “Не лъжи” води до там, че характера на детето се влошава, а в резултат на лъжите на децата се влошават и взаимоотношенията на детето с хората около него. Когато детето лъже, майка му и баща му спират да му вярват, а след време ако детето когато порастне се превърне в изпечен лъжец – останалите възрастни също спират да му вярват и казват “остави го тоя, на него не може да се има доверие”. Грехът е увредил характера на човека и е повлиял силно негативно върху връзките на човека с останалите хора.

И така – първите хора са били съвършенни, характерът им е бил невероятно красив, наслаждавали са се на прекрасни взаимоотношения, поне до момента в който не са извършили първият грях. От този момент нататък нещата са тръгнали на зле – поколение след поколение, хората са вършили все повече и повече грехове, характерите им са ставали все по-увредени и по-увредени, уврежданията са се запечатвали в гените на хората и са се предавали на поколенията им и постепенно поколенията са ставали все по-увредени и по-деформирани.

Първите хора и техните поколения са били с много здрава физика, висок умствен потенциал (изключително интелигентни), с благороден и красив характер, високи морални и духовни качества, живеели са изключително дълго – стотици години. За съжаление с времето под въздействие на греха, тялото и ума на хората отслабнали, те започнали да живеят много по-малко, а взаимоотношенията им с останалите хора се изродили и вместо да живеят в мир, любов и разбирателство както в началото, хората започнали да се карат, бият и избиват.

Накратко – протекъл процес на Деволюция. Съвременните поколения са жалки подобия на това което е била човешката раса в началото. Хилядолетията изминали под въздействие на греха са сложили своят отпечатък и са развалили хората.

И все пак – и сега, както и тогава, ние си оставаме Деца на Бога, който копнее да ни завърне при себе си и да ни възстанови в нашата първоначална “съвършенна” форма, за да можем отново да общуваме с Бог директно “очи в очи”, и да можем да живеем вечен живот в перфектно здраве и в атмосфера на любов, приятелство и разбирателство, както с Бог, така и с останалите човешки същества, които са били спасени от Бог за вечният живот.

В следващата статия можете да прочетете Какъв е смисълът на човешкият живот?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.