Две кошници смокини

Грехът това е: зло, мръсотия (духовна нечистота), егоизъм, гордост (да се мислиш себе си за голяма работа, а останалите хора за по-низши от теб), пошлост, тъмнина.

Пример: когато се отнесеш гадно с друг човек, ти извършваш нечиста постъпка и чистата ти до тогава съвест се оцапва. Ти си се допрял до злото, до духовната нечистота, в резултат на което се почувстваш зле от това, което си извършил. Човекът срещу когото си извършил лошата постъпка също се почувства зле. А Бог, който обича и двама ви, се почувства двойно по-зле.

Втори пример: Веднъж С.Б. говорил с майка си по телефона. Разговорът протекъл така, че майка му не му говорила тихо и спокойно, а точно напротив – повишавала му тон. С.Б. се почувствал зле от това и решил да покаже на майка си, колко е неприятно това което тя върши, при което той самият повишил тон на майка си. Резултатът от това бил, че самият С.Б. се почувствал още по-зле (когато ние самите вършим грях, който осъзнаваме, това кара и нас да се чувстваме зле, защото естеството на нашата природа е да върши добро и чистота, а не зло и мръсотия).

Анализ на ситуацията – когато някой върши грях спрямо нас (може този човек да не се усеща че го прави), тогава ние се чувстваме зле, защото срещу нас се върши нещо лошо. Но ако самите ние провокирани от отсрещната страна, решим да постъпим по същият начин (да отвърнем със същият аршин), тогава ще се почувстваме още по-зле, защото тогава ние самите се оцапваме с греха, и съвестта ни го осъзнава. За това ако някой върши грях против теб, по-добре си понеси негативните изживявания, но не отвръщай по същият начин, защото ако отвърнеш – болката ти ще бъде двойна, а на всичко отгоре ще причиниш и болка на другото човешко същество, което до тогава може да не е осъзнавало какво върши, т.е. да не е осъзнавало че върши грях и ти причинява зло.

Обратното на греха е правдата. Правдата е добро, любов, чистота, светлина.

Божият Закон (10 Божи заповеди) помага да се идентифицира грехът. Всяко нещо, което нарушава Божият Закон, влиза в категорията грях. Примерно: Ако една жена или мъж изневеряват на половинката си, те нарушават 7-мата Божа заповед “Не прелюбодействай” и вършат грях. Повечето хора лесно различават този вид грях, и без да има нужда да знаят каква е Божията заповед. Но замисляли ли сте се, че завистта също е грях. Божият закон казва: “Не пожелавай” (10 Божа заповед). Всеки, който завиди на ближният си за нещо, което той/тя има, вече се е накиснал в греха и мръсотията. Ако чувството само се породи в тебе и ти го отхвърлиш – това не е проблем (защото си отхвърлил греха), но ако се породи в тебе и ти започнеш да го подклаждаш в себе си, ако постоянно мислиш за него – това вече е сериозен проблем, защото си предал ума си на греха, и резултатът ще бъде много лош.

Също така ако си в брачен съюз (или имаш сериозна връзка) може да не изневеряваш физически, т.е. да не вършиш дела на грях, но ако в ума си постоянно мислиш за човек от противоположният пол, който е различен от твоят брачен партньор, или от човекът с когото си в сериозна връзка, то тогава ти вече си нагазил здраво в греха – поддал си се на духовна изневяра. Когато грехът е превзел ума ти, трябва само подходящият случай, за да може делата ти да го последват и ти да извършиш грехът и на практика, на дело в животът си.

Грехът първо се заражда в умът и сърцето на човека, известно време си стои там без проявление и после ако човек не го осъзнава и ако не прави нищо, за да го изхвърли от себе си (от мислите и чувствата си) – рано или късно грехът започва да дава плодове изразени в дела на практика.

Грехът е нещо много сериозно, защото разрушава взаимоотношенията между хората, а също и разрушава взаимоотношенията между хората и Бог. Грехът наранява човекът срещу когото е извършен (потърпевшият), но грехът наранява и извършителят. И накрая грехът наранява и Бог, който обича и потърпевшият, и извършителят на греха – Бог го боли за това, че Неговите деца са наранени и страдат.

Грехът, когато се извърши осквернява съвестта. Съвестта е един много важен и много чувствителен орган в човека. Съвестта помага на човека да прави разлика между добро и зло и когато се случи човекът да извърши зло – съвестта му веднага се омърсява, веднага показва че нещо не е наред, и човекът има желание повече да не го повтаря, има желание да спре да върши грях и да се промени, да върши само това което е чисто, праведно и добро.

Един от многото проблеми с греха е, че човек когато го извърши и започва да се идентифицира с него. Например ако някоя жена е имала сексуални връзки с различни мъже, тази жена може да започне да се мисли за лека жена, т.е. тя може да започне да се идентифицира с грехът който върши и докато съвестта й е жива, тя може да изпитва силно чувство на вина и на срам.

Бог прави разлика между грехът и грешника. Бог прави разлика между делото и извършителя на това дело. Бог мрази греха, защото грехът наранява неговите любими деца, но обича грешника.

Докато съвестта на човек е жива, за него има надежда – Бог тихо шепне на човека, тихичко му показва когато човек греши, и човек чувайки Божият глас, може да вземе решението че иска да се промени и да спре да върши грях. Тогава човекът моли Бог за прошка за греховете, които е извършил до момента, а също моли Бог и за сила, за да Му даде Бог духовни сили да се пребори с греховете, които върши, да ги победи и да ги прекрати в животът си.

Един от другите аспекти (проблеми) на греха е, че грехът разваля човекът. Грехът е като нещо гнило, което веднъж породило се в човека, започва да дълбае и да заразява, и ако човекът не му противодейства с помощ и сила от Бог – грехът ще заразява все по-големи и по-големи части от човека, докато не го развали целият, докато не го убие духовно. Грехът е като духовна гангрена, която се разпространява и омъртвява. Още един аналог на греха – представете си някакъв плод, който в началото има малко гнило в него. Ако не премахнете това гнило от плода, гнилостта ще се разпространи и ще зарази целият плод, докато най-накрая целият плод не се развали.

В Библията Бог оприличава хората на 2 кошници със смокини – едната кошница пълна със смокини, които са само леко загнили и за които има надежда, че могат да се почистят и след почистването да бъдат много хубави смокини, които всеки би пожелал, а втората кошница със смокини пълни със смокини които вече са толкова загнили и развалени, че за нищо друго не стават, освен да се изхвърлят на боклука.

Когато човек напредне в грехът, при многократно практикуване (повтаряне) на грехът – съвестта на човека може да прегори и той да спре да усеща че нещо в това което върши не е наред. Ако това се случи – ако съвестта на човека умре, тогава човека умира духовно. На този етап вече няма шанс за него да се спаси, защото този човек е спрял да прави разлика между добро и зло, спрял е да прави разлика между чисто и мръсно, той вече не чувства угризения на съвестта, които да го подтикват да иска да прекрати и да спре с порочните практики, които върши. На този финален етап – човек изцяло се е слял с греха, и за него вече няма връщане назад.

На този много краен етап – Бог вече не може да прости на човека и да го спаси, но не защото Бог не иска да направи това, а защото вече човекът не го иска. Бог не може да помогне на човека против неговата свободна воля. Само докато човек иска да се отърве от греха, само докато човекът моли Бог да му прости греховете и само докато човекът моли Бог да му дава сила да победи грехът в себе си, само тогава Бог може да даде прошка на човека и да му дава и сила, и мотивация да изостави грехът в животът си. Но от момента в който съвестта на човека прегори, от момента в който човекът спре да прави разлика между добро и зло, спре да чувства угризения на съвестта за злото което върши – от този момент нататък вече човекът е духовно мъртъв и за него е изгубен всеки шанс да се спаси и да живее вечен живот (Бог няма да пусне във вечността хора, които са избрали да живеят живот във вършене на зло, и чиято съвест вече е прегоряла).

Бог обича човекът и Бог до последно се бори за да спаси човекът. Спасението – това е да се спаси и изцели човекът от греха. Когато Бог успее да спаси човекът от греха – след това Бог може да подари на човекът вечен живот. Хората, които изберат да се поддадат на греха в своят живот – такива хора накрая стават като кошница с развалени смокини, които за нищо друго не стават, освен да се изхвърлят на боклука. Бог продължава да обича тези хора, Той ще ги обича вечно, защото са негови деца, но Бог не може да си позволи да пусне тези хора във Вечният Живот, защото ако влязат там – те ще вършат вечно зло и цяла вечност ще причиняват страдания на останалите Божии деца, които са избрали да се противопоставят на греха и да го победят в животът си.

Автор на статията: Secretko

Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “Скъпоценен бисер”.

2 Comments

  1. Надето

    Много хора не осъзнават колко страшен и опасен е грехът. Да не усещаш, че си развалена смокиня, това е равно на самоубийство! Нека Бог да бодбужда нашата съвест, за да можем да преценяваме кога сме прекрачили някои граници и да имаме желание да приемем Неговата прошка!

    1. Secretko

      Така е. Дано Бог да държи съвестта ни будна, и да ни очиства от злото, което е вътре в нас. Амин!
      Благодаря ви за коментара.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.