Грешки? Няма проблем!

Много често всеки един от нас влиза в ролята на Темида, само в малко по-различен контекст. Ние сме слепи за собствените си недостатъци, но прекрасно виждаме недостатъците на другите. Съдим хората около нас със собствените си субективни везни, след което вадим меча на “справедливият” си гняв, за да влезем в свещена война за “Правда и справедливост”. И горко на провинилите се !

Всички ние сме заобиколени от хора. И всеки човек си има своето собствено мнение, своето собствено виждане за живота, своите собствени идеи и приоритети. И всеки вижда света под различен ъгъл. За всеки човек собствената му гледна точка е правилната. Когато се съберат много различни хора заедно, всеки със своята собствена правилност, и ако всеки си държи на нея, без да се съобразява с правилността на останалите, може да настане едно голямо БУУУМ!

Много често едно и също събитие наблюдавано от няколко различни наблюдателя се интерпретира по няколко различни начина. Всеки човек пречупва събитието през собствената си призма, съобразно собствената си индивидуалност, в резултат на което интерпретациите на действителността са различни. Което отново е предпоставка за конфликти.

Друга причина за конфликти е, че когато двама души говорят, единият казва нещо, а другият си прави заключение: “ахааа, той значи иска да каже това и това, ах колко ме обиди”. А реалният смисъл на казаното може да е бил коренно различен. Всеки човек има образна представа в главата си за някакво понятие, след това обяснява тази образна представа с думи (при което може да настъпи първично изкривяване на информацията, поради разликата между образа в главата на човека и използваните думи за описание на този образ), след това слушащият чува думите и си ги декодира по свой начин, съобразно собствената си индивидуалност, и така може да настане вторично изкривяване при приемането на информацията. Крайният резултат е, че образа в главата на слушащия ще бъде коренно различен от образа в главата на говорещия, което е предпоставка за неразбирателство и конфликт. (Аз казах едно, а той/тя разбра нещо съвсем друго).

мисли на Човек А ——-> кодиране на мислите с думи ————-> декодиране на чутата реч на човек А ——-> мисли на Човек Б

Да внимаваме да не съдим мотивите заради които даден човек е направил това или онова. Ние не знаем какво има в ума на другия. Виждаме действието (или чуваме думите), но не знаем защо човекът е направил или казал това или онова. Ако действието ни е причинило вреда на нас, или на наши близки, ние обикновено се ядосваме и решаваме че човекът умишлено е искал да ни причини зло. Но дали е така? Много често хората правят неща водени от добри намерения, но поради факта че им липсва мъдрост, вместо доброто което искат да направят, правят злото което не искат. Също поради различията в гледните точки, ние може да виждаме че някой ни причинява зло, а той в същото време да е много доволен, като си мисли каква голяма добрина ни е направил. След което ние може да го нападнем разгневени. На него това да му дойде като гръм от ясно небе и да отвърне на атаката. И докато се усетим, сме се хванали за гушите и сме започнали войната.

Често ние хората си причиняваме зло един на друг, без реално да осъзнаваме какво наистина вършим. За това Исус на кръста извиква: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34). В душата на Исус няма нито гняв, нито желание за отмъщение на тези, които го измъчват.

Често срещана ситуация е, когато между група хора (поне двама) се породят лоши взаимоотношения, всеки от тях да си извади някаква интерпретация за ситуацията, различаваща се от действителността. А страничен наблюдател, който просто гледа какво се случва, или още по-лошо – на когото му разказват какво се е случило, може да получи още по-изкривена представа за реалността. След това обикновенно се преминава към едно обсъждане на хората и съдене – тоя/тази е направил това/онова поради тази и тази причина (което няма как да го знаеш, защото не си му в главата), а още по-лошо: този/тази е такава или онакава, за това е постъпил/постъпила така.

Да внимаваме с прибързаните заключения, да изчакваме да получим повече информация по темата докато стоим в позицията “Не знам – може да е така, но може и да не е”, да се стараем да не съдим нито мотивите за действията на хората, нито самите хора. Ако сте вярващ е добре да се молите на Бог да ви даде повече яснота и по-реална визия за нещата.

Когато се случи нещо лошо, ние започваме да задаваме въпроси “Защо, защо, защо???” И после започваме да съдим – това е станало, защото така и така, аз ако бях там щях да го направя по по-добър и правилен начин, ама тези идиоти… Напълно погрешно мислене! Всеки човек си мисли че би направил нещата по по-правилен начин от другите. Всеки си мисли, че знае кое е правилно и как е правилно да се постъпи! Но ако ти се окажеш в същата ситуация, може и ти да се издъниш също толкова лошо, ако не и по-лошо. Никой няма гаранция какви моментни решения ще вземе той самият, когато попадне в някаква ситуация. За това – да не се съдим едни други, а просто да замълчим!

Всеки човек прави най-доброто на което е способен в ситуацията в която се намира, според моментното си израстване и моментното си състояние. Да не се съдим! Всички ние сме много различни, ситуациите са различни, моментите са различни! Не можем да се сравняваме едни с други, дори не можем да се сравняваме нас самите със самите себе си, в две различни еднотипни ситуации – в едната може да постъпим по един начин, в другата да вземем коренно противоположно моментно решение.

Продължението на тази статия може да прочетете от следният линк: “Грешки? Няма проблем! – продължение”

Автор на статията: Secretko

Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “Скъпоценен бисер”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.