Грешки? Няма проблем!

Много често всеки един от нас влиза в ролята на Темида, само в малко по-различен контекст. Ние сме слепи за собствените си недостатъци, но прекрасно виждаме недостатъците на другите. Съдим хората около нас със собствените си субективни везни, след което вадим меча на “справедливият” си гняв, за да влезем в свещена война за “Правда и справедливост”. И горко на провинилите се !

Всички ние сме заобиколени от хора. И всеки човек си има своето собствено мнение, своето собствено виждане за живота, своите собствени идеи и приоритети. И всеки вижда света под различен ъгъл. За всеки човек собствената му гледна точка е правилната. Когато се съберат много различни хора заедно, всеки със своята собствена правилност, и ако всеки си държи на нея, без да се съобразява с правилността на останалите, може да настане едно голямо БУУУМ!

Много често едно и също събитие наблюдавано от няколко различни наблюдателя се интерпретира по няколко различни начина. Всеки човек пречупва събитието през собствената си призма, съобразно собствената си индивидуалност, в резултат на което интерпретациите на действителността са различни. Което отново е предпоставка за конфликти.

мисли на Човек А —> кодиране на мислите с думи ——————————> декодиране на чутата реч на човек А ——->мисли на Човек Б

Когато двама души говорят, единият казва нещо, а другият си прави заключение: “ахааа, той значи иска да каже това и това, ах колко ме обиди”. А реалният смисъл на казаното може да е бил коренно различен. Всеки човек има образна представа в главата си за някакво понятие, след това обяснява тази образна представа с думи (при което може да настъпи първично изкривяване на информацията, поради разликата между образа в главата на човека и използваните думи за описание на този образ), след това слушащият чува думите и си ги декодира по свой собствен начин, съобразно собствената си индивидуалност, и така може да настане вторично изкривяване при приемането на информацията. Крайният резултат може да бъде че образа в главата на слушащият може да е коренно различен от образа в главата на говорещият, което може да доведе до неразбирателство и конфликт.

Да внимаваме да не съдим мотивите заради които даден човек е направил това, или онова. Ние не знаем какво има в ума на човека, виждаме действието (или чуваме думите), но не знаем защо човекът е направил или казал това или онова. Ако действието ни е причинило вреда на нас, или на наши близки, ние обикновено се ядосваме и решаваме че човекът умишлено е искал да ни причини зло. Но дали е така? Много често хората правят неща водени от добри намерения, но поради факта че им липсва мъдрост, вместо доброто което искат да направят, правят злото което не искат. Също поради различията в гледните точки, ние може да виждаме че някой човек ни причинява зло, а той в същото време да е много доволен, като си мисли каква голяма добрина ни е направил. След което ние може да го нападнем разгневени, на него това да му дойде като гръм от ясно небе и да отвърне на атаката и дорде се усетим сме се хванали за гушите и сме започнали войната.

Често ние хората си причиняваме зло един на друг, без реално да осъзнаваме какво наистина вършим. За това Исус на кръста извиква: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34). В душата на Исус няма нито гняв, нито желание за отмъщение на хората, които го измъчват.

Често срещана ситуация е, когато между група хора (поне двама) се породят лоши взаимоотношения, всеки от тях да си извади някаква интерпретация за ситуацията, различаваща се от действителността. А страничен наблюдател, който просто гледа какво се случва, или още по-лошо – на когото му разказват какво се е случило, може да получи още по-изкривена представа за реалността. След това обикновенно се преминава към едно обсъждане на хората и съдене – тоя/тази е направил това/онова поради тази и тази причина (което няма как да го знаеш, защото не си му в главата), а още по-лошо: този/тази е такава или онакава, за това е постъпил/а така.

Да внимаваме с прибързаните заключения, да изчакваме да получим повече информация по темата докато стоим в позицията “Не знам – може да е така, но може и да не е”, да се стараем да не съдим нито мотивите за действията на хората, нито самите хора. Ако сте вярващ е добре да се молите на Бог да ви даде повече яснота и по-реална визия за нещата.

Когато се случи нещо лошо, ние започваме да задаваме въпроси “Защо, защо, защо???” И после започваме да съдим – това е станало, защото така и така, аз ако бях там щях да го направя по по-добър и правилен начин, ама тези идиоти… Напълно погрешно мислене! Всеки човек си мисли че би направил нещата по по-правилен начин от другите. Всеки човек си мисли, че знае кое е правилно и как е правилно да се постъпи! Но ако ти се окажеш в същата ситуация – може и ти да се издъниш също толкова лошо, ако не и по-лошо. Никой няма гаранция какви моментни решения ще вземе той самият, когато попадне в някаква ситуация. За това – да не се съдим едни други, а просто да замълчим!

Всеки човек прави най-доброто на което е способен, в ситуацията в която се намира, според моментното си израстване и моментното си състояние. Да не се съдим, всички ние сме много различни, ситуациите са различни, моментите са различни! Не можем да се сравняваме едни с други, дори не можем да се сравняваме нас самите със самите себе си, в две различни еднотипни ситуации – в едната може да постъпим по един начин, в другата да вземем коренно противоположно моментно решение.

Друг пример – отиваш на операция, по документи операцията е напълно сполучлива, обаче реално след това ти си зле. И тогава се започва – тези некадърници докторите, или пък другото “най-вероятно просто са източвали средства”, или всякакви интерпретации и обвинения. Да – злото е факт, но причината за да се случи това зло няма откъде да я знаем. Може доктора да е дал най-доброто от себе си, без да мисли за източване на пари, и въпреки това нещата да не са се получили по някаква причина. Да се постараем да вземем някакви решения как да избегнем подобни ситуации в бъдеще, но да внимаваме да не обвиняваме и да не съдим хората! Да – ако щетите са големи е много трудно да не обвиняваш и да не съдиш, защото се търси виновен за страданието, но това е най-правилното (и най-трудното нещо), което може да се направи: Да кажем не знам защо това се случи, и да се опитаме да не обвиняваме, да не съдим участниците в ситуацията.

Защо това се случи? Не знам! (дори и да си мисля че знам, може това което си мисля да не е правилно). Просто се случи и това е. За в бъдеще ще се опитам да подобря процеса до колкото зависи от мен да променя нещата и се надявам (просто се надявам) да ми се случват по-хубави неща.

Само Бог знае пълната картинка на нещата, само Той знае всички причини защо нещо се е случило, или не се е случило. Бог има поглед отгоре от високо, и вижда цялостната, пълна картинка на нещата, включително и миналото на хората и причините от това минало, които са оформили характерите на хората участници в дадената ситуация. Бог вижда и знае пълните детайли около всяка ситуация в живота ни, и само Той може да бъде обективен съдия на ситуациите, на човешките решения и на нас самите като характери. Всички ние хората имаме много ограничена визия за нещата, виждаме малки късчета ограничена информация и на база на тази напълно ограничена картина, ние си правим в общият случай много непълни и неточни заключения.

Случва се едната страна да постъпи по определен начин, а другата да си интерпретира нещата по свой си начин, нямаш нищо общо с действителността, след което да се засегне (или още по-лошо да се разгневи и озлоби) от собствената си интерпретация!!! За това е много важно да говорим един с друг и спокойно да си изясняваме гледните точки, за да сме сигурни че нашата интерпретация е същата като това което е имал в предвид другият човек. Спокойният диалог за изясняване на позициите може да спести много проблеми.

Всички ние правим грешки, и то много. Да не се съдим за грешките си. Има разлика между инцидентна грешка, каквито са повечето, и системни грешки. Инцидентните грешки на другите е добре да се стараем въобще да не ги забелязваме и да ги прощаваме колкото се може по-бързо, докато системните грешки е добре много внимателно и деликатно, без укор и осъждение, да се посочат на човека и след това да се запасим с търпение, защото на човекът ще му е нужно много, много време докато успее да коригира грешката си. Ако сте вярващ, е добре да се молите за системните грешки на близките си хора, за да може Бог да действа в живота им и да ги променя.

Да не се съдим едни други, а да бързаме да си прощаваме. Много е сладко да съдиш другите – виж го тоя, ах какъв е, ами оня, но ако към теб подходят със същият аршин – никак няма да ти е добре. Всички без изключение правим много грешки!

Много хора изпадат в големи лични драми, като си мислят какви злини им правят другите с действията, или бездействията си, но не забелязват колко много вреда си нанасят те сами на себе си (със собствените си грешки, действия и бездействия), а също не забелязват и колко много вреда нанасят пък те на другите.

Да си изградим навика да не съдим нито себе си, нито другите, а вместо това да си прощаваме!

Да не се критикуваме един друг. Когато някой греши, вместо да го критикуваш, по-добре с личен пример, безмълвно и без да се изтъкваш, просто му покажи как се прави правилно. Когато той види как се прави правилно, може да му хареса и следващият път да го направи по правилният начин. Променяй хората, но не с критика, а със собственият си пример, който да отговаря на постоянният ти начин на живот.

Да не се учим едни други как да си живеем живота. Всеки си мисли че знае как е най-правилно да се живее, и че ако даде съветите си на друг човек и ако другият стриктно следва наставленията му – тогава всичко ще бъде наред. Ако другият не следва нашите наставления – еее, ами той сам си е крив за злото дето му се случва, защо не ме слуша!!! И започваме да го съдим – той сам си е виновен! Или когато сме дали някакви съвети, после започваме да преследваме човека, да го задължаваме да спази съветите ни и да го съдим защо не но слуша и защо не спазва това, което ние му казваме!

По-добре бъди приятел с човека, изслушай го и си запази мнението за себе си. Ако те попита – тогава си дай мнението, без да задължаваш човека да постъпи според твоята гледна точка!

Вместо непрестанно да учиш, критикуваш или обвиняваш и съдиш хората – по-добре си затвори устата и мълчи. Да – лоши събития се случват, да – може да се опитаме да разберем защо са се случили, за да ги избегнем за в бъдеще, но никога не можем да сме сигурни че сме разбрали всичко правилно, и най-добре просто да останем безмълвни, без да критикуваме, обвиняваме и съдим хората !!! Злото на този свят и без това е много, няма нужда да го увеличаваме когато си отворим големите усти!

Също е важно да променим фокуса си – много често характерите на хората около нас, или ситуациите в които се намираме, са като цяло доста добри (не идеални, но добри), но ние втренчваме погледа си точно в грешките и недостатъците на хората/ситуациите и ставаме много нещастни, а също и караме и хората около нас да се чувстват нещастни. Да се фокусираме върху хубавото, а не върху лошото. Обикновенно хубавото (в хората и в ситуациите) е много повече отколкото лошото. Позитивизъм!

Където има грешки – има и прошка! Грешка? Няма проблем! Простено ти е – Прости! Никой на този свят не е идеален.

Яков 1:19-20 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; защото човешкият гняв не върши Божията правда.

Светото евангелие от Матея, Глава 7

1.Не съдете, за да не бъдете съдени.

2.Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

3.И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

4.Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?

5.Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

Автор на статията: Secretko

Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “Скъпоценен бисер”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.