Господнята молитва

Това е една много интересна интерпретация на Господнята молитва, която някой човек е написал във фейсбук (не знам кой точно е първоизточника). Показва смисъла на истинската вяра – истинската вяра е свързана на първо място със стремежа на човек да очисти характера си от всяка лоша и негативна черта в него.

Молитвата
Молитвата

КОГАТО БОГ ГОВОРИ:

– „Отче наш, Който Си на небето…”

– Да

– Не ме прекъсвай. Моля се.

– Но ти Ме повика.

– Да съм Те повикала? Не Те повиках. Аз се моля.”Отче наш, Който Си на небето…”

– Ето пак го направи.

– Какво направих?

– Повика Ме. Ти каза: „Отче наш, Който Си на небето.” Ето Ме. Какво искаш?

– Но аз нямах нищо предвид. Аз, знаеш ли, просто си казвах молитвата за деня. Винаги казвам Господната молитва. Това ме кара да се чувствам добре – все едно, че съм изпълнила едно задължение.

– Добре, продължавай.

– „ Да се свети името Ти…”

– Почакай. Какво значи това?

– „ Да се свети името Ти?” Това значи ….. значи….. Ох! Не знам какво значи. Откъде да знам? Просто е част от молитвата. Всъщност, какво означава?

– Означава уважаван, свят.

– Ей, това има смисъл. Никога не съм мислела преди какво означава „да се свети” „Да дойде царството Ти, Да бъде волята Ти, на земята както на небето”

– Наистина ли искаш да кажеш това?

– Разбира се, защо не?

– Какво правиш за това?

– Да правя нещо? Нищо, предполагам. Просто си мисля, че би било добре, ако поемеш контрол на всичко тук, както правиш горе.

– Поел ли Съм контрола върху теб?

– Е, аз ходя на църква.

– Аз не Те питах за това. Какво ще кажеш за навика ти да пожелаваш? А за изблиците на гняв? Ти наистина имаш проблем с това как харчиш парите си … само за себе си. А какво ще кажеш за телевизионните програми, които гледаш.

– Престани да се занимаваш с мен! Аз съм точно толкова добра колкото останалите в църквата.

– Извинявай. Мислех, че се молиш да бъде Моята воля. Ако това трябва да стане, трябва да започна от тези които се молят за това. Като теб, например.

– Е, добре. Предполагам, че имам някои недостатъци. Сега, след като го спомена и аз бих могла да добавя някои.

– Така бих могъл и Аз.

– Не съм мислила много за това досега. Но наистина бих искала да се освободя от някои от тези неща. Бих искала, както знаеш, да бъда напълно свободна.

– Добре. Сега вече стигнахме донякъде. Ще работим заедно, ти и Аз. Може да постигнем някои победи. Аз те обичам и Се грижа за теб.

– Виж, Господи. Аз трябва да свършвам вече. Това продължи по-дълго от обикновено. „Дай ни днес ежедневния хляб.”

– Какво означава „Всекидневен хляб”? Какво имаш предвид?

– Ей, почакай малко! Какво е това? Аз си изпълнявах религиозното задължение и изведнъж Ти ме прекъсна и ми напомни за всичките ми грешки и неща, за които не съм мислила много напоследък.

– Молитвата е нещо мощно. В края на краищата ти може да се промениш, знаеш ли. Това е, което се опитвам да ти кажа. Ти ме повика и ето, Аз Съм тук. Твърде късно е да спреш сега. Продължавай да се молиш. Аз се интересувам от следващата част на молитвата ти… (пауза) Добре, продължавай.

– Страхувам се.

– Страхуваш се? От какво?

– Знам какво ще кажеш

– Опитай Ме и виж.

– „Прости ни прегрешенията, както и ние прощаваме на тези, които са ни съгрешили.”

– Какво ще кажеш за Линда?

– Виждаш ли? Знаех си! Знаех, че ще я споменеш. Защо, Господи, тя говори лъжи за мен, излъга ме с едни пари. Никога не ми е върнала това, което ми дължи. Даже се заклех да се разправя с нея.

– Ами молитвата ти?

– Това няма значение.

– Добре, поне си честна. Но не е много приятно да носиш този товар на огорчение вътре, нали?

– Не. Но скоро ще се почувствам по-добре. Какви планове имам само за старата Линда. Ще пожелае никога да не ми е сторила нищо.

– Няма да се почувстваш по-добре. Ще се почувстваш по-зле. Отмъщението не е сладко. Помисли колко нещастна си вече. Но Аз мога да променя всичко това.

– Можеш? Как?

– Прости на Линда както Аз Съм ти простил. Тогава омразата и грехът ще бъдат проблем на Линда, а не твой. Ти може да изгубиш парите, но ще имаш мир в сърцето си.

– Но, Господи аз не мога да простя на Линда.

– Тогава и Аз не мога да ти простя.

– О, Ти си прав. Ти винаги Си. И колкото повече искам да си отмъстя на Линда, толкова повече искам да съм в добри отношения с Теб. (пауза) (въздишка) Добре, добре. Ще й простя. Помогни й да намери правилния път в живота. Тя е ужасно нещастна, сега като си помисля. Всеки, който върши нещата, които тя върши на другите, трябва да се чувства така. Някъде, някак си покажи й правилния път. И Господи, помогни ми да забравя също.

– Ето сега! Чудесно! Как се чувстваш?

– Хм, добре, не е зле. Съвсем не е зле. Всъщност, чувствам се отлично! Знаеш ли, за пръв път ще си легна спокойна тази нощ от дълго време. Може би вече няма да съм толкова изморена, защото не съм почивала достатъчно.

– Не си завършила с молитвата си. Продължавай.

– О, добре… „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.”

– Добре! Добре! Ще го направя. Просто не стой на места, където можеш да бъдеш изкушавана.

– Какво искаш да кажеш с това.

– Престани да се влачиш с тази група, която непрекъснато си създава неприятности. Промени някои от приятелствата си. Някои от твоите т.н. приятели започват да се добират до теб. Не след дълго те ще те въвлекат в нередни неща. Не се лъжи. Те заявяват, че имат удоволствие, но за теб това ще бъде погибел. Не ме използвай за авариен изход.

– Не разбирам.

– Разбира се, че разбираш. Правила си го много пъти. Изпадаш в трудна ситуация, изпадаш в беда и тогава тичаш при Мен, „Господи, избави ме от тази бъркотия и обещавам никога да не го правя отново”. Спомняш ли си някои от тези уговорки, които правеше с Мен?

– Да, срамувам се, Господи.

– Коя сделка си спомняш?

– Е, добре, когато почти ме хванаха да преписвам на теста. Спомням си, че Ти казах: „О, Господи, не я оставяй да каже на учителката. Ако не каже, обещавам да бъда в църквата всяка събота и да правя всичко, което искаш.”

– Тя не каза, но ти не си изпълни обещанието, нали?

– Съжалявам, Господи. Наистина съжалявам. Досега си мислех, че ако наистина се моля с Господната молитва всеки ден, тогава може да правя каквото си искам. Не очаквах да се случи нещо подобно… че Ти наистина слушаш.

– Продължавай и довърши молитвата си.

– „Защото е Твое Царството, и силата, и славата во веки. Амин!”

– Знаеш ли какво Ме прославя? Какво Ме прави наистина щастлив.

– Не. Но бих искала да зная. Искам да ти доставя удоволствие. Виждам каква бъркотия е животът ми. И виждам колко добре би било да бъда една от твоите последователки.

– Ти току що отговори на въпроса.

– Отговорих ли?

– Да. Това, което Ме прославя е, хората като теб истински да Ме обичат. И аз виждам, че това се случва между нас. Сега след като някои от старите грехове са извадени наяве и са оставени, няма нищо, което да не мога да направя за теб!

– Господи, нека да видим какво ще направиш за мен. О.К.?

– Да. Нека да видим.

Споделено… 

(Източник на статията за Господнята молитва: взето от профила на Vladimir Nenkov от Фейсбук)

Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “Скъпоценен бисер”.

One comment

  1. Надето

    Колко истинско! Често се молим механично, по навик. Дори понякога не осмисляме достатъчно това, което изговаряме в молитвите си. А е толкова важно да сме със съзнанието, че сме застанали пред най-великата Личност във вселената и Той слуша с внимание и обич всяка една наша дума.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.