Възпитание на децата

По темата за възпитанието на децата има много изписано, аз ще ви споделя само някои ключови моменти, които съм си извадил от личният си опит и наблюденията си върху децата:

Ето някои полезни правила при работа с деца:

  1. Мотивирай го (вместо да му се караш и да го заплашваш)
  2. Обръщай нещата на игра – децата много обичат да си играят, за тях всичко е игра. Ако искаш да накараш детето да свърши нещо, един от начините е: “О, виж каква интересна игра измислих. Хайде да играем на….” . Например малката ми племенница се беше влюбила в един мръсен камък от улицата и искаше на всяка цена да си го замъкне в къщи, което на никой от възрастните не му се струваше очарователна идея. Всички опити да накараме племенницата ми (която беше на 2 или 3 годинки) да остави камъка, претърпяха пълен провал. Тогава на мен ми хрумна да обърна всичко на игра, и й казах – “Я да видим можеш ли да хвърлиш тоя камък дето го държиш чаааак до онова борче там отсреща?”. Племенницата ми реши да ми покаже че може, хвърли камъка и после не й дойде на акъла да си го вземе обратно 🙂
  3. Ако реве го заглавикай да си смени вниманието и да забрави за какво реве – играй си с него.
  4. Ако тотално се е вкиснало – задай му въпрос над който да мисли, и отговорът на който да го засяга, например: “Ще оставиш ли на баба любимата си количка?” Така ще му отвлечеш вниманието и ще забрави за какво реве.
  5. Прави предварителни договорки с детето: например, преди да отидете заедно в магазина (в който има толкова много изкушения за детето) предварително поговори с детето, че отивате в магазина и като влезете ще купите това и това, а на детето ще вземете от неговите любими желирани мечета (от които ще му дадете едно след като се приберете с покупките у дома), но няма да вземате нищо друго. Така когато правилата са предварително уговорени, детето няма да ви прави панаири и да се тръшка в магазина. Друга предварителна уговорка може да бъде: ще ти дам таблета да гледаш любимите си клипчета с Peppa pig (прасето Пепа), но ще гледаш само 5 клипчета и после ще оставиш таблета.
  6. Говорете с децата като с възрастни хора, обяснявайте им всичко с подробности. Децата разбират, нищо че с малки. Не им говорете на бебешки език, те трябва да свикнат да говорят на езика на възрастните.
  7. Учете детето на търпение и да изчаква преди да получи задоволяване на потребностите си. Така ще изградите в него характер, който да бъде приготвен за реалният живот. Съвременното консуматорско общество налага стил на живот на бързо и мигновенно задоволяване на всякакви капризи и прищевки, в стил “Искам го сега и веднага”, но това не е добре за хората, защото реалният живот е малко по-различен и за хубавите неша се налага човек да почака. За пример тук ще дам историята с малката ми племенница, която беше на 3.5 годинки й казахме че всички заедно ще ходим на Кауфланд и се разбрахме като влезем в Кауфланд тя да не иска нищо, а за награда ние ще й купим пуканки. Преди да отидем до Кауфланд обаче, ние минахме през няколко магазина за костюми, защото трябваше да купим и костюм. През цялото това време племеницата ми търпеливо чакаше, като само един път попита – “кога ще ядем пуканки?”, при което аз й отговорих с пълни подробности – “трябва първо да купим костюм, след това да се приберем в къщи да оставим костюма, след това пак ще излезем и ще отидем до Кауфланд, там ще напазаруваме, но да знаеш че няма да можем да ядем пуканките веднага след като ги купим, а ще трябва да изчакаш да се приберем в къщи и тогава вече ще направим пуканките и ще ядем”. И моята племенница изчака търпеливо всичко, като само още един път, докато вече вървяхме по пътя за Кауфланд, ме попита “Кога ще адем пуканки?”, при което аз й дадох същият подробен отговор с оставащата последователност от събития които трябва да се случат, преди да можем да ядем пуканките. Когато отидохме в Кауфланд й купихме много пуканки от най-различни видове, дадохме й на нея тя да държи едно от пакетчетата в ръцете си, като отново й напомних че трябва да изчака докато се приберем у дома. Тя търпеливо изчака всичко, и най-накрая в къщи се наслади на тооолкова дълго очакваните пуканки 🙂
  8. Налагайте му ограничения в ежедневието – примерно: имаш право на 3 желирани бонбона на ден, или можеш да гледаш телевизия докато голямата стрелка на часовника се премести на цифричката 5. Децата имат нужда от рамки и ограничения в които да растат. Ако им се позволява всичко, което поискат, ще израстнат разглезени и егоистични личности.
  9. Учете го от малко да си прибира играчките, да си събува обувките като влиза в къщата, да си мие зъбките, и обръщайте всичко това под формата на игра.
  10. Помнете – вие сте шефът, а не то. Виждал съм семейство с дете, в което каквото детето кажеше или поискаше беше закон и веднага се изпълняваше. Това не е добро. Децата са деца и не знаят какво е най-добро за тях, не могат да получават всичко което поискат, защото те нямат добра преценка за това кое е наистина добро за тях и кое може да им навреди. Тук идва вашата роля на родители, които да насочват децата си, и да им помогнете да изградят в себе си добра преценка за това кое е добро и полезно, и кое не е.

Търсете баланса и в свободата, и в ограниченията. И двете крайности – или пълна свобода (никакви правила), или много строги правила и ограничения, не са добри. Деца, които растат без правила и ограничения, може да израстнат разглезени и разхайтени личности, които да си мислят, че всичко им е позволено. От друга страна деца, които като малки са възпитавани много строго и са държани на къса каишка, като пораснат и най-накрая се освободят от родителският контрол – отиват в другата крайност на тази в която са живели до момента и се разхайтват, втурват се в пълният либерализъм и свободия.

Важно е да има правила, но е важно на детето да се оставя и свобода, за да може да експериментира, да израства и да добива увереност че може да се справя.

Говорете тихо, кротко и спокойно на детето, без да му викате или крещите. Децата са много чувствителни и разбират от дума като им поговориш. Няма нужда от викове, крясъци или наказания. Кротките пояснения с добро вършат чудесна работа. Ето няколко случая с моята племенница:

а) Детето се беше разиграло и разпалувало и в процеса на играта под влияние на емоцията ме удари няколко пъти много силно по лицето. Мен много ме заболя, но успях да се въздържа да не й кресна и вместо това спрях играта и известно време помълчах докато ми премине болката, което от своя страна даде време и на племенницата ми да се успокои. След това с кротък, тих и спокоен глас й обясних, че не е хубаво да удря чичо по лицето, защото чичо го боли. Тя разбра, взе си бележка и повече не го повтори.

б) Играехме си заедно на някакви игри, но племенницата ми отказа да ми споделя играчките си с мен, искаше само тя да си играе с тях. Тогава аз спрях играта и тихичко й казах, че повече няма да играем. Тя се повъртя, повъртя, усети че нещо не е наред и дойде при мен, при което аз все така тихо й обясних, че ако иска да си играе с мен, трябва да играем заедно и да ми дава своите си играчки и на мен, за да ми е интересно и на мен, Казах й че ако иска да си пази играчките само за себе си, тогава на мен не ми е интересно и няма да играем заедно. Тя помълча, помисли, след което ми предложи играчките си и на мен и играта и веселието бяха възстановени 🙂

Основната причина за агресия и лошо поведение от страна на децата са самите възрастни. Ако възрастният вика и крещи на детето, ако му се кара с висок тон, детето също агресира и започва да вика и да крещи срещу възрастният. Отнасяйте се тихо, кротко и спокойно с децата и те ще се отнасят така с вас.

И за финал – отделяйте достатъчно време, за да се занимавате с децата си. Бъдете с тях и правете неща заедно! Това е безценно!

От гледна точка на децата: ВРЕМЕ прекарано с тях = ЛЮБОВ

Автор на статията: Secretko

Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “За семейството”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.