Божието царство – 2 част

Бог така е създал вселената, че всеки от нас да служи на останалите според силите и възможностите си. Хората са създадени с различна сила, с различна енергия, с различни дарби и таланти, с различни умствени възможности, с различен творчески потенциал. Един има 100 единици способности, друг има само 5 единици способности. Този който има повече способности е създаден такъв от Бог не за да се гордее, а за да се стреми да бъде по-полезен на своите ближни. Но този който е създаден само с 5 единици способности също може да бъде полезен на ближните си пропорционално на способностите които има. Големият и силният помага на ближните си с повече, малкият и слабият помага на ближните си с по-малко. Всеки дава най-доброто от себе си, за да е полезен на ближните си.

Много често в човешкото царство тези които имат много способности се гордеят и се мислят за голяма работа и се отнасят със снизхождение и пренебрежение спрямо онези, които имат малко способности. Това не трябва да бъде така. Бог те е създал голям и силен (умен, с таланти и т.н.), но не за да си вириш носа, а за да си полезен. От друга страна малкият и слабият не трябва да се комплексира и да си казва: “О, аз не мога да дам нищо на останалите”, а напротив – да помисли къде са му силните страни, колкото и малко да са те, и да се постарае да бъде полезен точно с тези силни страни, които има.

В Божието царство всеки е свободен да дарява най-доброто от себе си за другите – доброволно и от сърце, без външен натиск или манипулация. Никой не насилва и не манипулира другите да правят това, което той иска. Има честни и открити взаимоотношения, ако имаш нужда от нещо може да помолиш и отсрещната страна да прецени напълно свободно дали иска да ти помогне, или не иска. Никой не е длъжен на сила да помага, помощта за ближните произлиза не в резултат на някакъв външен натиск или задължение, а в резултат на вътрешен подтик от сърцето. Помощта за останалите е привилегия, защото носи радост. Всеки дава от сърце, според собствените сили и възможности.

В земното царство нещата са се объркали и стоят точно на обратно – много често хората се стремят да вземат на сила, стремят се да принудят другите хора да изпълнят това което те желаят. Принуждението може да бъде или със сила, или с фин натиск, или с манипулация. Това не е добро.

Божието царство прилича на един организъм, в който всички части работят за благото на целият организъм. Никоя част не счита себе си за по-важна от останалите, а всяка изпълнява ролята която Бог й е дал в организма. Белите дробове дишат, сърцето тупка и изтласква кръв до другите органи, очите гледат, ушите слушат, носът поема миризмите от въздуха, кожата възприема различни сетивни усещания, а мозъка взема решения на база на информацията получена от очите, ушите, носът и кожата. Краката тичат на където им заповяда мозъка, а ръцете вземат от масата храната която мозъкът им заповяда. Тази храна влиза в устата, тя я сдъвква и я подава на стомаха, който я смила и подава енергията от храната на останалите органи. Накрая дебелото черво изхвърля отпадъците от храната през ануса.

Това е грубо описание на работата на човешкият организъм, но илюстрира идеята за Божието царство. Всички органи изпълняват своят дял от работата, за да бъде добре за целият организъм (и в частност за всеки орган поотделно). Всеки орган има различни задачи, стои на различно място, но няма важни и маловажни органи. Мозъкът например не казва “аз съм най-важният”, защото всички органи са важни и полезни за цялата система. Ако анусът (който изглежда че изпълнява мръсната работа в организма) спре да функционира – цялото тяло ще се натрови. Всеки орган в системата е важен и полезен, и ако някой се разболее или повреди, цялото тяло започва да страда.

За това правилното отношение от страна на органите е: ние всички сме служители, всеки е важен – от най-малкия до най-големия. Всички са нужни. Ние изпълняваме различни функции в организма, но всеки един от нас е важен с функциите които изпълнява и за това всички се уважаваме един друг. Няма орган, който да е с напомпано самочувствие, или орган с комплекси. Всички живеят със смирение и взаимно уважение.

Бог е този, който е създал тялото и органите в тялото, всички органи функционират по законите, по които Бог ги е създал. И докато органите живеят и работят според тези закони – за тях е най-добре, защото Бог е създал мъдри закони, полезни за всички. В момента, в който някой орган се отклони от идеалната траектория на Божиите закони – той започва да вреди на себе си и на останалите органи, защото се отклонява от най-добрия модел за функциониране, който премъдрият Бог е постановил в своят Закон на Любовта. Божият Закон на Любовта (10 Божи Заповеди) е даден за да имат органите упътване за идеалният начин по който могат да функционират, така че да е най-добре за цялата система и за всеки един поотделно.

Автор на статията: Secretko

Ако желаете да прочетете и други статии от тази категория – щракнете тук: Вижте всички статии “Скъпоценен бисер”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.